НДСВ

Това е страната на чудесата, в която нещата никога не са такива, каквито изглеждат, или както се наричат. Тук министър-председателят дава интервю в продължение на два часа на Юлиян Вучков. Нарича се интервю, но не е интервю. Макар този жанр да се отличава лесно – водещият задава въпроси, гостът отговаря. В т.нар. интервю водещият Вучков разсъждава, оценява, ласкае, внушава, плюнчи, слюнчи и дисциплинира госта, ако на него му хрумне, че може да вземе думата. Интервютата се вземат от журналисти. Юлиян Вучков не е журналист, той е професор. Някои обаче твърдят, че и професор не е. Дотук: имаме интервю, което не е интервю, взето от нежурналист, а от професор, който може наистина да е такъв.

Срещу него седи на стол, преметнал крак като каубой, министър-председателят на републиката. Това с крака е най-естественото в цялата сценка. След като си приел да седиш на стол, докато два часа те мъмрят, къде си слагаш крака е подробност. С изражението на лицето е малко по-трудно. То трябва хем да угоди на голямата аудитория на Вучков – „ето ме, тук съм заради уважението си към вас, зрителите”, хем да облъчи с намигване по-взискателната аудитория – „няма как, когато си премиер, налага се да бъдещ любезен с всякакви водещи.” Наклонил глава, премиерът изобразява ту невинността на Дева Мария, ту войнствеността на свети Георги, ту подозрителността на Тома Неверни. Усмивката му е оразмерена до милиметър. Това е пиеса, в която премиерът играе ролята на интервюиран.

В страната на чудесата всички говорят на министър-председателя на ти. Дори само тази малка подробност е достатъчна да причисли така нареченото интервю в жанра на чалгата. Това, което се случи на екрана, беше чалга, в която беше заклеймена чалгата – още едно чудо, което може да се случи само в такава страна.

Премиерът отиде на интервю при професор Вучков по време на грип и с това пое риска да бъде заразен по въздушно-капков път – може би човек с подобни служебни изпитания наистина има като компенсация правото да си каже думата за работното място на човек, с когото рита футбол. Вучката. И там нещата не са такива, каквито изглеждат и каквито са в скучните държави. Вучката е футболист с исхемична болест на сърцето. Заради второто не може да бъде уволнен от работа, от която понякога се отклонява - заради първото. Но това не учудва населението на страната на чудесата. В тази страна сме виждали футболисти с проблеми с краката, мозъка, центъра на равновесието, ще понесем и футболист с проблеми на сърцето.

Това с Вучката не е било ходатайство, каквото изглежда. Както вече казахме, нещата са такива, каквито изглеждат само в страните, лишени от чудеса. Вучката всъщност е пострадал от ГЕРБ, защото е махнат от любимия си Терминал 2, когато те са дошли на власт. Поради тази несправедливост Вучката бил в депресия, което също е ненормално, тъй като футболистите обикновено изпадат в точно обратното на депресията.

И всичкото това се случва в името на Вуте. Целта е да се спечели симпатията, поддръжката и вота на Вуте. Излиза, че ако Вуте има скучното желание да му е добре и скучното самочувствие на гражданин, нещата ще поемат в нормалното скучно русло. Само че Вуте иска нещо далеч по-интересно от това той да е добре – иска Нане да е зле.

Веселина Седларска