Материалът е публикуван в pari.bg
На фона на скандалите с подслушването Министерството на финансите разпространи резюме на доклад, според който сделката за външния дълг през 2002 г. е ощетила държавата с 1 млрд. лв. Вестник "Пари" обаче разполага с доклада и в него не пише такова нещо.
В опит да заглуши последната серия записи между Ваньо Танов и премиера Бойко Борисов финансовото министерство разпространи в парламента резюме на доклад за ефектите от сделката с външния дълг на бившия финансов министър Милен Велчев през 2002 г. Според резюмето сделката е ощетила държавата с над 1 млрд. лв. Вестник "Пари" обаче разполага с целия доклад и изводите в него се разминават от тези в разпространеното резюме.
Докладът е изготвен от анализаторската компания "Индъстри Уоч" по поръчка на финансовото министерство и е бил готов в началото на декември. Месец и половина по-късно от ведомството на Симеон Дянков решиха, че моментът е подходящ, за да запознаят депутатите с него.
Пак онази сделка
През април 2010 г. парламентът възложи на финансовото министерство да изготви анализ на сделката с дълга. За тази цел ведомството е обявило обществена поръчка, която е спечелена от анализаторската компания "Индъстри Уоч". В 55-страничния документ пише, че България е загубила 438 млн. лв. от сделките с външния дълг, реализирани от бившия финансов министър Милен Велчев (НДСВ), докато в раздаденото на депутатите резюме сумите са в пъти по-големи.
Нееднозначна оценка
Според "Индъстри Уоч" обаче има и позитивни ефекти от сделката с дълга през 2002-2003 г. Първият е, че се намалява номиналният размер на външния дълг на България. Вторият е, че се подобрява лихвената и валутната структура на дълга. Третият ефект е, че в резултат на сделката кредитният рейтинг на страната се е повишил. Четвъртият, подобрява се имиджът на страната като длъжник. Особено сега на фона на натрупаните огромни дългове в някои европейски страни. Петият е, че се намалява делът на лихвените разходи в бюджета.
И шестият ефект от сделката на Велчев е, че България покрива критерия от Маастрихт за нивото на държавния дълг. Преди сделката той е бил около 75%, в момента той е около 18% от БВП. Така на практика, от една страна, има реализирана загуба от тази операция с дълга, която е резултат от рязкото поевтиняване на долара след 2002 г. А от другата страна са изброените позитиви.
Анализаторите от "Индъстри Уоч" са обобщили, че тази нетна загуба от операцията се компенсира с намаления риск по обслужването на дълга.
В резюмето на финансовото министерство е записано, че допълнително отчетените положителни ефекти не са съизмерими с негативните финансови резултати от направената замяна на брейди облигациите.
Какво говорят числата
В средата на 2001 г. 74% от задълженията на правителството са с плаващи лихви, а в края на 2002 г. те са паднали до около 59%, се казва още в доклада. Освен това се променя и доларовата структура на дълга, като преди 10 години 65% от дълга са били в долари и едва 18% в европейски валути. В края на 2002 г. доларовият дълг е намалял до под 50%, а този в евро се увеличава до 36.6%. От "Индъстри Уоч" обобщават, че намаляването на валутния и лихвения риск по операциите е качествен успех на тази сделка.
Рейтингът
Намаляването на дълга на България е довело до увеличаването на кредитния рейтинг на страната ни, от което са се възползвали както фирмите, така и гражданите, тъй като лихвите по кредитите са паднали, коментираха финансисти. Повишаването на рейтинга с една стъпка от BB до BB+ води до 0.5 процентни пункта спад на лихвите, се казва в доклада. След сделката лихвите у нас са паднали чувствително от 8.1% през 2002 до 6.8% през април 2003 г. и 5.3% през април 2004 г.Това пък води до увеличаване на отпуснатите кредити, пише в доклада.

