НДСВ

„За мен най-хубавият подарък би бил безогледните взаимни критики и нападки да бъдат изместени от стремеж за постигане на всенароден консенсус и опазване на социалния мир, от повече патриотизъм и от готовност за разработване на конструктивни инициативи за преодоляване на кризисния период", заявява преди 18 години в обръщение към нацията Н.В. Царят. По онова време България е в началото на прехода си след падането на Берлинската стена и само година по-рано Великото народно събрание е приело новата българска Конституция, която вместо да обедини, отново е разделила обществото.

 Пожеланието и призивът на Н.В. Симеон ІІ през 1992 г. са отражение на стремежите, заложени в Търновската конституция, и продължават да бъдат актуални и днес, 132 години след приемането на първата българска Конституция.

В историята Конституцията на Българското княжество остава като Търновската конституция не само заради седалището на Учредителното събрание, но и като символ на историческата връзка със старата българска държава и нейната столица. С историческия акт на Учредителното събрание от 16 април 1879 г. провъзгласява българската държава като конституционна монархия с умерено либерално управление и задава широки граждански права - премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, да се събират „мирно и без оръжие", за да обсъждат всякакви въпроси, „без да искат по-напред за това позволение". Тя обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък. Девизът, приет от Учредителното събрание - „Съединението прави силата", и днес стои върху сградата на Народното събрание.

 Търновската конституция е сред най-модерните за времето си, основана на най-доброто от Белгийската конституция, която и до днес е пример за работеща, напредничава, справедлива и ефективна конституционна уредба. Белгийската конституция въвежда в Европа принципите за държавно и обществено устройство на конституционната монархия. Духът на Търновската конституция за защита на правата и свободите на гражданите, заедно със справедливо разпределение на отговорностите е модерен дори за днешното време. „България се сдоби с една изпреварила времето си конституция, която гарантираше гражданските свободи и права, за които някои народи все още се борят”, отбелязва и Царят в друго свое обръщение от 1999 г.

България получава своята Конституция през 19 век, далеч преди повечето страни-членки на ООН да са имали конституционни системи, припомня в друго свое обръщение към нацията Н. В. Симеон ІІ през 1994 г. и продължава: „Този солиден основен закон ни е дал възможност да имаме демократични парламенти и да бъде постигнат невиждан дотогава национален подем, благодарение на който страната успява да премине от средновековието в 20-и век за няколко десетилетия".

 Търновската конституция осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят и устоява на времето, въпреки държавните преврати през години. Дори и комунистическият режим първоначално не посмява да суспендира напълно Търновската конституция след 9 септември 1944 г., а я отменя частично. Едва 3 години по-късно, през 1947-а, е приета комунистическата конституция с нейния антидемократичен член 1-ви и всички посегателства върху свободите на българските граждани.

През април 1999 г., когато се навършиха 120 г. от приемането на Търновската конституция, Н.В. Симеон ІІ заяви: „229-та членове на Учредителното събрание се наредиха завинаги сред най-видните представители на своя народ, поставили се в негова услуга, а не в услуга на собствените си интереси или тези на съответните им партии". Не е ли в това смисълът на политиката и днес?