НДСВ

Темата за царските имоти отново се „възражда”, но не с юридически, а с политически мотиви, каза доскорошният омбудсман Гиньо Ганев при представянето на книгата „Истината за царските имоти в България”.

Освен текстовете на тримата автори – бившия конституционен съдия и съдия в Съда по правата на човека в Страсбург Димитър Гочев и преподавателите в СУ „Св. Кл. Охридски” Емил Георгиев и Ивайло Шалафов, в приложение към изданието са включени и копия на оригинални документи за собствеността на Царското семейство.

 „Не сме адвокати на Царя. В текста никъде не се коментират текущите съдебни дела. Търсим истината в нейната обективна форма, изследвахме множество исторически документи, анализирахме правната рамка по онова време”, каза Емил Георгиев.

Книгата е издание от Национален инициативен комитет, с председател Гиньо Ганев и членове проф. Недю Недев, проф. Димитър Радев, г-н Борислав Цеков, г-н Минчо Спасов, акад. Георги Марков.

И историците, и юристите от комитета припомниха, че навсякъде според историческите извори Цивилната листа е била заплатата на владетеля. Другият важен въпрос - за статута на Интендантството, също е исторически изяснен. То е бил частна институция, която разпределя парите от Цивилната листа. Тези суми са се отпускали всеки месец от Централната банка на името на монарха, интендантът е бил лично упълномощаван от монарха да ги изразходва. Юристът Емил Георгиев изтъкна, че съгласно чл.7 от Търновската конституция лицето на Княза/Царя е свещено и неприкосновено и той не участва пряко в гражданския оборот, а закупува имоти чрез упълномощени лица.

 Димитър Гочев, член на Конституционния съд през 1998 г., когато съдът постановява решението за връщане на царските имоти, коментира, че през последните години въпросът за реституцията на имотите на Царското семейство е силно политизиран. „Настоящето изследване е опит да изложим само правни аргументи в спора за царските имоти”, каза той и обясни, че решението на КС има първо-отменително действие на закона от 1947 г., с който са национализирани царските имоти и второ – възстановително т.е. възстановява съществуващото преди това правно положение.

Д-р Ивайло Шалафов обърна специално внимание на приложените исторически документи: Опис на личните имоти, притежание на бившия цар, т.нар. „Списък „Кимон Георгиев”, в който ясно са изброени личните, държавните и имотите смесена собственост на царете, а също така и ръчно написана от министър-председателя Кимон Георгиев резолюция „По отношение на недвижимите имоти, да се запишат в инвентарната книга на държавата”, т.е. до този момент те не са били смятани за държавна собственост.

Като бивш съдия от съда в Страсбург Гочев прогнозира, че по жалбата на Н.В. Цар Симеон ІІ Европейският съд по правата на човека ще открие противоречие между мораториума на българския парламент с Европейската конвенция за правата на човека.