НДСВ

„В никакъв случай няма да има директен натиск, в никакъв случай европейските институции няма да се ангажират с арбитриране на сложни политико-кадрови въпроси в една отделна държава. При всички положения обаче оценка ще бъде дадена и при всички положения тази оценка ще бъде тревожна”, каза пред ГЛАСОВЕ евродепутатът Станимир Илчев* във връзка с предстоящото днес обсъждане в Европейския парламент на въпроса за използването на специални разузнавателни средства в България. И още: „Представата за това, че някой е любимец някому в политиката, трябва да се смята за временна, недоказана и крехка. Приятелството на Борисов с Меркел и със Саркози се пропука още по времето на проблема с депортирането на ромите. Сега виждаме, че тези приятелства не се трансформират в широко разтворени обятия пред вратите на Шенген, а точно обратното, вратата на Шенген проскърца под носа ни и ще трябва да направим допълнителни усилия, за да я открехнем отново”.

Г-н Илчев, преди около месец представихте пред евродепутатите българския скандал с подслушаните и огласени разговори на властта. Какво е отношение ви към проблема с безконтролното използване на СРС-та и какво точно разказахте пред колегите си в Европейския парламент?

Аз се изказах по въпросите, които напоследък коментираме в нашата страна като скандални, на 14 януари и това предизвика внимание и интерес. Важно е обаче да отбележа, че този проблем съществува и в други държави. Други мои колеги също споделиха собствената си представа по въпроса за нарушаването на човешките права и дадоха донякъде подобни, а донякъде различни, но във всички случаи тревожни примери от реалността в своите държави. Естествено, най-много подобни примери имат съседите ни от Румъния, както и евродепутати от Унгария. Немалко са обаче и примерите от някои западноевропейски страни – например Холандия и Великобритания. За всички нас беше ясно, че не става дума за изолирани епизоди, за отделни грешки в сектора за сигурност, за злоупотреба с власт от една или друга партия, от една или друга личност, а става дума за процес, който има своето зигзагообразно развитие и понеже съдържа големи изкушения, не заглъхва през годините въпреки укрепването на институциите, въпреки засилването на контрола и въпреки усъвършенстването на законодателството. По една или друга причина очевидно в някои държави този процес се активизира. Аз споделям схващането, че по една или друга причина или поради комплекс от причини този процес се активизира у нас през последните месеци и навлезе в неприемливи мащаби. В моето изказване акцентирах върху това, че става дума за ескалация в прилагането на специални разузнавателни средства, че изтичането на информация създава особено психологическо състояние, което е на границите на психозата, че хора с най-обикновени професии и най-обикновено битие вече приключват прибързано своите разговори по телефона с необяснимите думи: „Това не е за по телефона, като се видим лично, тогава ще говорим”. Последвалите събития не ме опровергаха и не ме разколебаха в решението ми да разискваме сериозно този проблем. Всъщност последвалите събития бяха още по-сериозни, а заключенията, до които стигна и българската парламентарна подкомисия преди известно време, са достатъчно тревожни.

Казвате, че ескалацията в прилагането на СРС-та се дължи на една или друга причина или на комплекс от причини – бихте ли ги назовали?

Според мен свръхангажиментът, който ГЕРБ пое още по време на предизборната кампания, създаде свръхочаквания. Когато поеха практическото ръководство на държавата, много хора от първия ешелон на ГЕРБ решиха, че могат с форсирани действия по целия фронт на оперативната работа да постигнат колосални успехи, които да направят поразително впечатление и така да решат две задачи – общопартийната предизборна политическа задача и въпроса за своето необратимо устойчиво кариерно развитие. Това ми направи впечатление още през лятото на миналата година и тогава казах в едно интервю, че това движение по целия фронт на оперативната работа, тази невероятна и зашеметяваща серия от операции с изключително екзотични имена и с демонстрация на силови елементи, без в повечето от случаите изобщо да има нужда от подобна концентрация на силови елементи, може да изиграе лоша шега на иначе според мен тогава разумно и трезво изглеждащия министър на вътрешните работи. Дори си спомням, че употребих думите: „Тази стилистика в София скоро ще се разплиска из страната”, и без да съм пророк, познах – последваха случаите на полицейско насилие и произвол в Кърджали, в Плевен, задържането на лекарите ортопеди в Благоевград, ексцесиите с докторите в горнооряховската болница.

Има и нещо друго, трябва добре да се познава законодателната основа в сектора за сигурност. Аз не твърдя, че тя не се познава, но това познание трябва да бъде живо, а не застинало. Цитирането на членове и параграфи не помага, когато не се проявява здрав разум и професионална интуиция в рамките на всеки конкретен случай. Законът изисква прилагането на СРС само за предотвратяване или преследване на тежки престъпления, а те обикновено са продукт на голямата организирана престъпност и съдържат заплаха за държавната сигурност. Още тук законът прокарва разлика, от която тръгват различните основания да се иска или да не се иска СРС. Самият главен прокурор каза, че прилагането на СРС е най-ленивият, най-мързеливият начин за борба с престъпността. По-късно други специалисти казаха, че той е на последно място в широкия инструментариум от средства, с които разполагат специалните служби.

В същото време обаче самият министър-председател на България заяви, че всички представители на висшите ешелони на властта са потенциално заподозрени като извършители на тежки престъпления и затова трябва да бъдат подслушвани и се послушват, тъй като премиерът иска да контролира техните действия. От своя страна повечето министри демонстрираха готовността си да бъдат подслушвани постоянно? Стигна ли това изявление до вашите европейски колеги и как реагираха те?

Не съм проследил реакциите, защото едва ли това изявление е стигнало до значителен брой от моите колеги, които не са българи. Нямаше среда, в която да се коментира това. А и ние самите сме все още силно концентрирани върху българската среда. Аз обаче веднага забелязах, че минимум двама от министрите опонираха на тази позиция на министър-председателя. Това бяха министър Трайчо Трайков, който реагира по-сдържано, и министърът на правосъдието Маргарита Попова, която се изказа доста по-категорично. Естествено, че подобна визия за стила на ръководство и на взаимоотношения в един кабинет не е приемлива. Не е необходима и такава императивност, защото тя зле прикрива презумпцията за виновност едва ли не на всеки, презумпцията, че самото влизане във властова позиция вече е синоним на непреодолимо изкушение да злоупотребиш, да се корумпираш, да се поддадеш на натиск, да извършиш неправомерни действия. При такава атмосфера може да се постигне единствено казармена дисциплина. В Европа отдавна няма кабинети, изградени и управлявани чрез казармена дисциплина. Там управлението се базира на ценности като съмишленичеството, професионалната етика и т.н.

Смятате ли, че това изявление и безконтролната употреба на СРС са достатъчно основание да се твърди, че българското правителство нарушава базови принципи на европейската демокрация? Какъв ще бъде отзвукът в Европейският парламент, днес предстои обсъждането на този въпрос?

Довечера между 20 и 23 часа българско време, или между 21 и 24 часа в Страсбург, ще се проведат разискванията по двата въпроса към Европейската комисия – моят, който е подкрепен от група евродепутати от либералната група, и този на социалистическата група. Преди няколко дни разбрах, че двата въпроса към комисията са били обединени поради близостта на съдържанието им.

Какво е различното във вашия въпрос и в този на социалистите?

Мисля, че във въпроса на колегите от социалистическата група се апелира Европейската комисия да поиска цялата документация по разглежданите случаи за злоупотреби със СРС-та, за да се запознае обективно и в детайли с тях. ЕК поиска информация още преди моето изказване на 14 януари. Това, което е получила обаче, беше отговорът на нашата прокуратура, който съдържа информация за това какви действия са планирани. Доскоро все още не беше получен отговорът на Министерството на правосъдието и очевидно колегите социалисти са преценили, че за да няма забавяне и филтриране на информацията или поднасяне на селективно композирана информация, е добре цялата налична документация да бъде разгледана от ЕК. Аз така разбирам техния въпрос. Моят въпрос завършва с думите: „Смята ли Европейската комисия, че тази ситуация – описал съм ситуацията на прекалено използване на СРС – е в разрез с европейските задължения по отношение на правата на човека и правото на личен живот, заложени в Хартата на основните права на ЕС и в Европейската конвенция за правата на човека”. Това звучи малко сухо, но там вече са запознати със ситуацията от всевъзможни източници – като започнем от техните представители в посолствата, минем през докладите на неправителствени организации със смесен профил и завършим с изключително подробния и много добре направен доклад на Института за модерна политика, оглавяван от г-н Борислав Цеков. Доскоро не бях чел документ с такава систематична природа, толкова сдържано и в същото време толкова точно съставен. Този доклад отразява и усилията на подкомисията в нашия парламент, която завърши с един протокол, който трябва да бъде изучен много старателно, тъй като вътре има препоръки, които са изпълними в кратки срокове, както и такива, които трябва да започнат да се изпълняват сега, за да има някакъв ефект след няколко месеца.

Знаете, че у нас вече доста усилено се говори за оставката на вицепремиера Цветан Цветанов и макар тя да бе поискана и от опозицията в лицето на БСП, и от партньорите вдясно в лицето на Синята коалиция, остава усещането, че истинският натиск може да дойде само отвън, от страна на европейските институции. Какви са възможностите на Европейската комисия и на Европейския парламент да реагират, когато става дума за подобно посегателство върху личните граждански свободи? Очаквате ли от тяхна страна по-сериозен натиск и категорична оценка, или по-скоро отново ще запазят дискретна неутралност?

Мисля, че на повърхността ще консумираме една дискретна неутралност, но може би и дискретна критичност. В никакъв случай няма да има директен натиск, в никакъв случай европейските институции няма да се ангажират с арбитриране на сложни политико-кадрови въпроси в една отделна държава. През европейските институции са минавали много бури и вихрушки. Когато ние започнахме този мандат, черешката на тортата беше поредица скандали в Италия. Италианските колеги се вълнуваха изключително много, имаше едни дълги, шумни, сърцераздирателни по италиански и гарнирани с много емоция разисквания в пленарната зала. Циркулираха няколко варианта за осъдителни проекторезолюции. После този процес затихна, а Берлускони си е жив и здрав и го виждаме в центъра на нов скандал тези дни. Само две-три седмици преди българския случай със СРС-тата имаше големи водовъртежи в Унгария заради медийния закон, който е не просто рестриктивен, а в някои свои текстове направо репресивен.

И все пак Европейската конституция реагира доста категорично, във връзка с този проблем видяхме и чухме ярка европейска позиция.

Да, аз не казвам, че те са неутрални до безучастност. Те са неутрални, когато става дума за последната фаза на едно действие. Говоренето за оставка е последната фаза на един дълъг и драматичен процес. Те не се намесват никога пряко в тази фаза. Дори са сдържани да изразяват мнения, за да не излезе, че предопределят някакво решение. Но при всички положения оценка на тези случаи ще бъде дадена и при всички положения тази оценка ще бъде тревожна. Аз обаче много често се чудя защо ние четяхме досега докладите на ЕК, включително и последния, така пожелателно. Там например мнозинството читатели, в това число и мои колеги, които не са от управляващата формация, се впечатлиха от изреченията за устрема и волята на новото правителство, а на същата страница аз открих – и всеки друг би го открил при внимателен прочит – следния текст: „Част от полицейските операции са толкова сложни, че в тях се губи целта”. Още тогава това ми направи впечатление и си помислих да не би да затъне сега Министерството на вътрешните работи в поредица от сложни операции, в които да загуби крайната им цел. Тоест докладът подсказваше, че и в борбата с престъпността има методичност на усилията, по-добро планиране, по-старателно събиране на доказателства, по-добър синхрон в работата с прокуратурата и с досъдебните органи и чак тогава декламиране по сутрешните блокове на телевизиите.

Тоест, доколкото ви разбирам, ще има ясна критична позиция от страна на европейските институции, но да не очакваме все пак те да ни решават проблемите, свързани с посегателството върху гражданските свободи, както и кадровите несполуки?

В никакъв случай няма да получим рецептата за излизане от тази ситуация, но ще получим сравнително точна квалификация или диагноза на сегашната ситуация.

В медиите се появи информация, че вероятно вътрешният министър Цветан Цветанов ще бъде изслушан в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Ще се стигне ли до такова изслушване според вас?

Не може да се твърди със сигурност, защото всичко може да приключи с днешните разисквания. Все още не е ясно дали ресорната комисия по правосъдие, вътрешен ред и човешки права няма да формира своя реакция, ако сметне, че с тези обсъждания са били маркирани само проблемите, но не се е навлязло в дълбочина. В случая с унгарския медиен закон например развитието беше точно такова – след многократни разисквания в пленарната зала беше предприето изслушване на засегнати от закона субекти, в това число медиите в Унгария, правозащитни организации, представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, а след това процесът ескалира към изслушване на ресорния министър от унгарското правителство. Трябва да видим как ще минат разискванията днес, за да имаме каквито и да било очаквания.

Каква е репутацията на българското „дясно” правителство в Европейския парламент? Доскоро Борисов беше представян като любимец на Брюксел и на голяма част от европейските лидери или поне така изглеждаха нещата оттук, в България. Какви са вашите впечатления, сред депутатите на кои партии и държави има най-силно изразени негативните настроения?

Според мен представата за това, че някой е любимец някому в политиката, трябва да се смята за временна, недоказана и крехка.

Тази представа беше доста силно налагана у нас особено през първите месеци на това управление.

Ако е било истина, трябва да си зададем тревожния въпрос разочаровал ли е г-н Борисов своите съмишленици по партийна линия в Западна Европа и ако да, с какво. Ако това не е така, трябва да се усъмним в тяхната коректност и да ги обвиним в лицемерие. Аз мисля, че истината е по средата. Да, имаше и все още има незаглъхнали симпатии към него. Десницата в европейски мащаб му е благодарна, че я снабди с пет мандата в Европарламента. Това има своето значение за тяхната парламентарна група. От друга страна обаче, приятелството му с Меркел и със Саркози се пропука още по времето на проблема с депортирането на ромите. Тогава той и екипът му трябваше да направят точния прочит на ситуацията и да стигнат лесно и бързо до баналната, но прекрасна наша българска поговорка, че приятелството, особено в политиката, си е приятелство, но политическото сирене е с много висока цена. Сега виждаме, че тези приятелства не се трансформират в широко разтворени обятия пред вратите на Шенген, а точно обратното, вратата на Шенген проскърца под носа ни и ще трябва да направим допълнителни усилия, за да я открехнем отново.

И двата въпроса към Европейската комисия, по които ще се проведе разискване в Европарламента тази вечер, са свързани с разширеното използване на СРС-та, с проверка на законността при това използване, както и със защитата на личните данни на гражданите в областта на правосъдието и сигурността. Очевидно въпросът за съдържанието на тези разговори, в които става ясна връзката на управляващите с контрабандата, няма да бъде повдигнат.

Мисля, че е излишно да се европеизира този аспект на проблема. Ако има нещо за домашна консумация и за домашно упражнение, това е точно съдържанието на тези разговори. Тоест, ако те съдържат укорими доказателства за поведението на един или друг министър, на министър-председателя, на началника на митниците и т.н., това са основания за вътрешен национален политически разговор. Европа тук няма как да раздава оценки, тя може да има само мнение.

Което се надяваме да прочетем в следващия междинен доклад, който очакваме съвсем скоро.

Да, той се задава и там вероятно ще имаме отговори и на някои от въпросите, които засега са отворени.

*Станимир Илчев е народен представител от НДСВ в 39-то (2001-2005) и 40-то (2005-2009) Народно събрание. Депутат и наблюдател в Европейския парламент от 1 януари 2007 до 5 юни 2007. От лятото на 2009 отново е български народен представител в Европейския парламент от квотата на НДСВ.