НДСВ

По повод статията „Необходимата истина за Царските имоти”във вестник „Дума” , НДСВ София препоръчва на автора – Радко Ханджиев, да прочете и други книги, освен документалната монография „Необходимата истина за Царските имоти” на проф. Владимир Петров, а именно книгата „Истината за Царските имоти в България”, чиито автори са бившият конституционен съдия и съдия в Съда по правата на човека в Страсбург Димитър Гочев и преподавателите в СУ „Св. Кл. Охридски” Емил Георгиев и Ивайло Шалафов.

НДСВ София ще припомни някои факти на уважаемия г – н Радко Ханджиев: През 2001 г. Н. В. Симеон ІІ номинира проф. Герджиков и отказа да стартира политическата кариера на проф. Владимир Петров, след което нормално за България, ревностният привърженик стана отявлен враг. Г-н Петров е професор по вещно право и като асистент е преподавал за социалистическата общонародна собственост като най-висша форма на вещно правните отношения.

За нас е много странен фактът, че списание „Правен свят” още през септември 2009 г. публикува авторска статия на Мирела Веселинова за т.н. царска реституция със заглавие: „НЕОБХОДИМАТА ИСТИНА ЗА ЦАРСКАТА РЕСТИТУЦИЯ”, а след това се издава и документалната монография „Необходимата истина за Царските имоти” на проф. Владимир Петров. Само за сведение, г- жа Мирела Веселинова е възпитаничка на проф. Владимир Петров.

НДСВ София предоставя на вниманието на г – н Ханджиев много интересно мнение от форума на vsekiden.com:

КАКВО ДА ПРАВИМ С ИМОТИТЕ НА ЦАРЯ?

1. Нека за момент предположим, че „дьржавата успее някак да си вьрне обратно имотите на Царя“. После какво ? Дьржавата ще ги стопанисва за общото благо на нацията, така ли? Досега защо не ги е стопанисвала – имотите на Царя бяха занемарени и буренясали преди Царя да си ги вземе. Или може би това е било по времето на Тодор Живков, но сега при правителството на Бойко Борисов нещата ще бьдат други, нали ?

2. Някои вече предложиха „дьржавата да си вьрне обратно имотите и после да ги ПРИВАТИЗИРА“. Както бяха праватизирани много предприятия по времето на правителството на Костов. Да ги продаде на богати мутри, а парите от продажбата да се внесат в бюджета на Дянков (за да може завистливият бьлгарин да спи спокойно).

3. Този последният вариант би трябвало да се хареса особено много на Сините – те нали вярват в преимуществото на частната собственост пред дьржавната и на частното стопанисване пред дьржавното. Или може би вече са загубили вярата си в „правотата и силата на приватизацията“? Отдавна не сме чували Костов или някой друг от сините вождове да кажат и една топла дума за „приватизацията на Костов“.

4. Не е ли най-добре да оставим имотите на истинскити им собственици – на Царя и семейството му ? Ето ви няколко аргмента в полза на такова решение:

5. Пьрво, те (Царя и семейството Му) са законните наследници на тези имоти (ние уважаваме наследствната собственост, нали ?) Оставете конституционните си аргументи (за които не се сетихте, когато имотите бяха врьщани) – това са неща, от които НАИСТИНА НИЩО НЕ РАЗБИРАТЕ (освен, пардон, ако сте завьршили специалността „монархическо право“ в Софийски Университет). Оставете и избирателното позоваване на онези примери от историята, които ви отьрват – кралят на Италия се споменава често, но никога не се споменават примерите на монархиите на: Англия, Холандия, Белгия, Дания, Норвегия, Швеция и Испания (впрочем, случаят с грьцкия крал не е лош пример – ако го познавате наистина).

6. Второ, Царят и семейството му най-добре ще стопанисват тези имоти. Не само заради евентуалната печалба, но и по сантиментални причини. А дьржавата ще се задоволи с редовното сьбиране на даньците от добре стопанисвани имоти (даньци от буренясали ливади и полу-разрушени постройки не се сьбират, нали).

7. Но най-важното: имотите трябва да останат на Царя като демонстрация на уважение кьм „СВЕЩЕНОСТТА НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ и УВАЖЕНИЕ КЬМ МИНАЛОТО НА БЬЛГАРИЯ – независимо харесваме ли го, или не. Статутьт на частната собственост в Бьлгария е много, много слаб – и за това не е виновна само сьдебната система.

8. Специално за Сините това (оставянето имотите на Царя) ще бьде и един много ПОЛЕЗЕН УРОК, който ще им помогне да се научат да уважават частната собственост независимо „харесват или не харесват собственика“. Клетвите като „ама ние сме десни“ няма да помогнат и с всеки изминат ден стават все по-смешни. Само с „един реституиран (по времето на Костов) апартамент и едно голо висше образование“ капитализьм, богатство и демокрация не се правят.

9. Дали Царят ще си запази имотите е важен личен вьпрос за него. За всички нас обаче е много по-важно да си променим балканския манталитет и да се „европеизираме“. Като пьрва крачка трябва ДА ИЗБИЕМ ВЕДНЬЖ ЗАВИНАГИ ОТ ГЛАВИТЕ СИ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ НАВИК да „лишаваме от имот онези, които не ни харесват“. С този пост-комунистически начин на мислене има опасност завинаги да си останем такива каквито сме си сега – бедни, глупави, злобни и завистливи.

НДСВ София препоръчва на всички, които се блазнят от темата за Царските имоти да се запознаят с делото „БИВШИЯТ КРАЛ НА ГЪРЦИЯ И ДРУГИТЕ СРЕЩУ ГЪРЦИЯ” (Иск № 25701/94) на международния съд по правата на човека в Страсбург. Там адвокатите на гръцкото правителство са предявили същите аргументи като г-н Петров, но са загубили делото и това е коствало на гръцкия данъкоплатец 17 млн. евро. Не желаем г-н Петров за адвокат на нашата държава, за да не ни сполети същото в името на собствената му популярност и кариера.