НДСВ

Интервюто на Н.В. Цар Симеон ІІ е публикувано в сборника „Гласовете на прехода: Либералите”. Изданието, подготвено от Фондация за свободата „Фрдрих Науман” и Института за съвременни дигитални архиви, бе представено на дискусия за прехода. Сборникът съдържа 31 интервюта с либерали от различни „поколения”, „направления” и партии.

Ваше Величество, много леви интелектуалци побързаха да обявят световната финансова криза за последното доказателство за провала на (нео)либерализма. Според Вас „кауза пердута” ли е либерализмът вече?

Не бих казал, че само леви интелектуалци, а и други среди, като че ли бъркат неолиберализма с либералното мислене. От една страна, струва ми се неуместно с категоричност да се дават крайни оценки, че либерализмът е „кауза пердута”, а от друга съм убеден, че трябва да бъдем прагматични, а не да се водим от преходни тенденции и необосновани хипотези. Либералното мислене не е от вчера, нито би било логично да се предположи, че няма да го има утре.

Каква е мисията на НДСВ днес, когато страната вече е член на ЕС, а „двуполюсният” политически модел остана в миналото?

„Мисията”, както я наричате, е практичният израз на свободното мислене и няма, поне за мен, връзка с членуването ни или не в Европейския съюз. За съжаление, двуполюсният или дори еднополюсният модел, колкото и да не са полезни за нашата все още крехка демокрация, не са напълно оставени в миналото. Всеки, който държи на свободата на индивида, би трябвало да не го забравя.

Политическата култура на свобода и толерантност, която Вие изразявахте в българския политически живот, изглежда остана неразбрана от много избиратели. Смятате ли, че българите са достатъчно зрели, за да ценят и използват свободата си?

Няма две мнения, че българите, както толкова други народи, са достатъчно зрели да оценят свободата си. Що се отнася до политическата култура на свобода и толерантност, тя би трябвало да бъде целта на всеки европеец през 21-ия век. Има и хора, които прибързано, с лекота се преструват, че не са разбрали моите послания и действия.

Ако направите една ретроспекция на последните 20 години като либерален мислител и действащ политик, как бихте формулирали трите основни шанса, които България пропусна?

Може би в хода на бързото развитие на събитията сме пропуснали да затворим една основна страница в полза на демокрацията и това е темата за тайните комунистически служби. Други страни от бившия соцлагер по-успешно се справиха с т.нар. „ченгеджийство”. На второ място, медийните интерпретации все още у нас имат силно влияние върху обществото. Основната цел е да информират обективно, но без да се превръщат в проводник на нечии интереси чрез спекулативно тълкувания на събитията. На трето място, това, че не успяваме по-динамично да се възползваме от огромните средства, които Европейският съюз ни предоставя.

А кои са трите най-големи постижения на страната ни през последните 20 години?

Като наблюдател на немалко промени и преходни процеси и не само в Европа, мисля, че едно от тези постижения е фактът, че нашият преход беше осъществен по мирен път, без ексцесии като Румъния например. Постигната беше политическа и макроикономическа стабилност. Другото голямо постижение е това, че, въпреки трудностите, обществото ни силно подкрепя проевропейския път на България.

От гледна точка на Вашия опит, кои са най-големите постижения от дейността на Фондация „Фридрих Науман” в България?

Много съм благодарен за усилията, които фондацията полага. Голямото достижение е ключовата роля за развитието на либералното мислене, за поставянето на индивида като основен елемент в обществото. Заедно с фондация „Фридрих Науман” следва да отчитаме влиянието у нас и на други две фондации „Фридрих Еберт” и „Конрад Аденауер”, които помогнаха на нашите сънародници да се почувстват отново интегрирани в Европа. Въпреки че либералното разбиране не е масово възприемано, за мен то си остава най-перспективното.

Каква би била Вашата препоръка към бъдещите политически лидери на България?

Вие знаете, че аз избягвам да давам съвети, а още по-малко и да поучавам, но бих напомнил не само на бъдещите, но и на настоящите политически лидери да не забравят, че преди всичко те служат на Родината.

Какво е Вашето пожелание към младите либерали?

Да са твърдо убедени в либералните ценности, чрез които рано или късно се изгражда модерното и свободно общество.