НДСВ

Размисли и страсти по едно лидерско интервю на г-н Иван Костов

Часове преди да дойде Новата година, в Интернет прочетох твърде интересно и показателно интервю с лидера на ДСБ Иван Костов. Както би казал проф. Вучков, четем и не вярваме на очите си! Интервюто е под заглавие: Бойко е най-голямото прецакване на БСП и ДПС. И, както се казва, г-н Костов добре е подредил всички по-видни люде от политиката по ред - и Царя, и Бойко, и Първанов....един вид , разбирай народе, че само Иван е най-най и знае кое -как. Един вид-пред мен и след мен- потоп.

Параноичното его на г-н Костов не е новина, нито пък тайна. Интересното в случая е, че осъжда подходи и практики, които самият той въведе ,прилагаше и прилага, демонстрирайки двойни стандарти и към личности, и към процеси в обществото ни. Така че, адекватното заглавие на това интервю по-скоро би било „Костов: Не гледайте какво върша, слушайте какво ви говоря”.

„За да успееш в политиката е нужна искреност. Научиш ли се да я имитираш, вече си успял”, бе казал великият Мърфи. Очевидно и г-н Костов се е учил от него. Но не е успял съвсем да имитира искреността. Неотговорени остават сериозни въпроси:

Кога е искрен той?

- когато днес обяснява, че е срещу ДС, или когато по време на управлението си скри досието „ГОЦЕ” и така разреши Първанов да стане президент.

Защо през 1997 година, когато ОДС имаше пълно мнозинство в Парламента, той беше Премиер, а президент беше синият Петър Стоянов, не прие проекта на Закон за лустрацията, предложен от ПГ на Народен съюз и по-специално от покойния Стефан Савов? Може би г-н Иван Костов се страхуваше, че ще загуби мнозинството си и цялата власт, която имаше, заради агентите на ДС в парламентарната група на СДС по онова време. Меко казано е цинично сега да обвинява други за нещо, което сам не е свършил. Неоспорим факт е, че едва Правителството на Сакскобургготски и коалиционните му партньори отвориха досиетата. „Вместо да проклинаш мрака, запали поне една свещ” е казал Лао Дзе.

Неоспорим факт е, че първият премиер, който отстрани от депутатските си листи ДС агентите беше Симеон Сакскобургготски. И 8 години след това си носеше последиците и ударите от това. Знам също защо съм „за” връщане на ДС- посланиците- 45 години основният им „разузнавачески подвиг” е бил да слухтят около Царя и „вражеската емиграция”. Но Царят се върна, следователно "разузнавачите” остават безработни.

-сега г-н Костов иска оставката на вътрешния министър Цветан Цветанов заради прекомерно използване на СРС. Преди два месеца – докато бе верен коалиционен партньор на ГЕРБ бе на точно обратното мнение. Заяви пълна подкрепа за активността на Цветанов и се обяви за Сигурността пред Свободата. Г-н Костов забрави, че достойният човек може да сменя целите си, но не и ценностите си.

За разлика от г-н Костов и в нарушение на иманентния за българските политици манталитет да отричат и омаскаряват всичко, сторено от предишните, аз признавам, че неговото управление донесе ползи за България. Симеон Сакскобургготски ги продължи и покани Костов заедно да ги довършат. Но себичността, егото и обидата на Костов се оказаха по - силни от желанието да работи за България и за завършването на реформите. А „Гордостта е начало на всеки грях” казва Библията.

Според Иван Костов през периода 2001-2008 г. реформи не е имало, но в същото време казва, че днес правителството е спряло най-важните реформи и даже ги разгражда, върви назад. (?!) Т. е.: ”Не си ми давал никаква делва, освен това тя беше пукната и няма да ти я върна, защото вчера я продадох”.

Обвинявайки сегашното правителство в разрушаване на постигнатото, ДСБ продължава да е част от това разрушение на постигнатото – чрез парламентарната подкрепа и участието с министри и заместник министри в кабинета. Много ми напомнят на евреина, който обяснявал :”Имам мнение, но не съм съгласен с него”. Състоянието в момента в управлението, Костов определя много любопитно с мисълта „Развали дворец, построй колиба”. Радвам се, че лидерът на ДСБ така високо оценява направеното от последните правителства и се притеснява новата коалиция Герб - Атака да не съсипят постигнатото преди тях. Интересно обаче защо не мислеше така преди година и половина, когато застана категорично зад новия кабинет и политиките му. Нима е очаквал друго развитие на нещата?! И едва сега се сети, че новата власт „опошлява демокрацията”. Дали пък първи не бяга от потъващия кораб, след като използва каквото можа?! И накъде бяга - отново към школата на КГБ в Кременчук? Или просто му липсва истинската далновидност, от която се нуждае истинския политик.

Ако е вярно казаното от Христос, че Истината ще ни направи свободни, то горното обрисува г-н Костов като не свободен човек, който демонстрира диаметрално противоположни убеждения в зависимост от ситуация, публика и интерес. Човек който продължава да се самозаробва във веригите на злобата и лъжата. Човекът, чието правителство рекетира бизнеса и го задушава 4 години, който поставяше кметове от други партии с вързани ръце само, защото не са сини, човекът, чиято съпруга правеше демонстративна благотворителност за сметка на държавни фирми... Всичко това се знае. Но за Костов може а за други- не.

В своето интервю Костов казва и още нещо, което буди интересни мисли у читателя. По повод проблемите в пенсионната реформа и разпада на втория стълб на пенсионното осигуряване. „Посяга се на сигурността и собствеността за сметка на други. Това е чиста проба комунизъм”. Браво, г-н Костов! Същото казахте през 1998 г. за наследството на Симеон ІІ когато му връщахте „незаконно отнетото” му от комунистите наследство. Сега го обявявате за престъпник, задето е приел това, което през 1998 г. му върнахте. Кога сте искрен г-н Костов? Защото и там става дума за комунизъм, за репресия с единствен мотив - ограбване на частната собственост и онези от „колибата” да заместят стопанина на „двореца”. И не само него, но и да смачкат всички „буржоазни грабители , потосмукачи и кулаци” - за да застанат на мястото им - както се оказа. Ама защо през 1998 г. мерихте с един аршин, сега - с друг... Или сте от тези политици, които толкова много ценят истината, че много рядко я използват?

Това, че Костов се хвали в интервюто как три пъти бил с жена си на Божи гроб и че е простил на враговете си - добре. Ама пак думи, г-н Костов, на дело няма и следа. Пък и християнството е интимно усещане, не се развява по медиите. Гледайки какво говори и прави Иван Костов, човек трудно може да повярва, че християнските добродетели и морал са намерили добра почва за развитие в душата на този човек. Той още не е простил на „своя народ”, на своите противници и несбъднати партньори. Няма нито един реален пример, да е надскочил обидата и суетата си за това, че избирателят не му дава отново така бленуваната власт. Както сам казва в интервюто си, „народът не е толкова манипулируем, колкото политиците си мислят”. И през 2001 г. се доказа Библейската притча: 11:2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

Притчи 9:7

„И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.

8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази.

Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.”

Дали след тази статия г-н Костов ще ме обикне?

Едва ли.