НДСВ

Няма по-важна тема днес, на националния ни празник, от тази за свободата. Трети март е неин символ.

 Джон Стюарт Мил пише, че свободата не е само свобода да правиш каквото желаеш, а свобода от принуда. Преди векове - казва той - значението на думата “свобода” е било доста различно от днешното - означавало е “защита от тиранията на управляващите”.

Преди векове ли? Нека само се огледаме какво става днес по света.

За нас, българите, а и за много други народи, свобода е била дума, равна на правото да имаме държава. Била е въпрос на физическо оцеляване, на живот.

Не мога да цитирам български философ от времето на Мил. Но съм горда, че мога да цитирам знаме. На онова знаме е пишело: “Свобода или смърт”! Значи, било е въпрос на съществуване. Свободата е била действие и личен избор.

Философите на България са поетите и революционерите, учителите и хората на духа, мечтателите, смелите, хората на действието, включително и тези, които са били готови да следват. Нали, както казва Каравелов, “Свободата не ще eкзарх, а иска Караджата”?

Ще кажа - това е нашият български вариант на цитата “Свободата, Санчо, винаги е на върха на копието”. Но е същото - като смисъл, порив, разбиране, - че за нея трябва да си готов. Че трябва действие. Подобно мислене и сравнение със света ни кара да разберем кои сме и как ще заемем мястото си.

С влизането ни в Европейския съюз свободата започна да триумфира в друга употреба на езика и с други граници: с юридическия език на договорите, към които се присъединихме - свободно движение на стоки и услуги, свободно движение на хора и капитали, Шенген. Защото придвижването и сигурността без граници е свобода, както и свободата на научното пространство, европейския патент.

Но това повтаряне на думата “свобода” не може да направи чудото - за него трябва мисъл и действие. И много, много знание.

В доклада на “Херитидж” и “Уолстрийт джърнал” за 2010 г. икономическата свобода в България е оценена на 64%. Критерият? “Как човек контролира занятието и собствеността си.”Не как го контролират.

 Този резултат е малко по-висок от средния за света, но е по-нисък от средния за региона и доста по-нисък от този на страните, широко известни като “свободния свят”.

За да не остане никакво съмнение какви са границите на свободата, там се казва: “В икономически свободното общество правителството стимулира работната сила, капиталите и стоките да се движат свободно и ако има ограничения или контрол, те се налагат само за да се подкрепи и опазва свободата.”

Това са новите, днешните измерения на разбирането да бъдем свободни хора. Това е дългът към патриотизма ни - да направим мъдрия избор днес.

Да подкрепим образованието, да осигурим условия на националния бизнес за растеж, да направим администрацията си високо професионална, да върнем доверието в професионализма на лекарите, да чуем какво искат пациентите и да можем да им го дадем.

Накратко - интеграция отвътре на обществото и изграждане на модерна държава - това е свобода днес. Общата ни свобода като държава.

Но докато тя напредва по своите трудни пътища из земите ни, всеки трябва да й даде място в себе си. Защото това е начин да демонстрираме достойнството си като отделни хора. Не просто правото, а задължението ни да кажем какво мислим и да защитим вярванията си. Тежка задача понякога, но истински патриотична, защото изгражда личности.

За мен най-хубавото в нашия патриотизъм са достойнството, благородството и хуманизмът. Спасяването на българските евреите в хода на Втората световна война е едно от най-патриотичните дела в историята ни, защото нарежда нацията ни сред най-човечните и достойни народи в тогавашния свят.

Българският патриотизъм наистина е любов към своето, а не омраза към чуждото.

И затова, когато празнуваме Трети март като празник на свободата, това е празник и на Европа.