Моля, не отпечатвайте материала, ако не е необходимо, спасете едно дърво!
Неясната цена, на която България ще се присъедини към Пакта „Евро Плюс”, буди тревога, а ясният отговор на въпроса за цената е задължителен в политиката. Притеснявам се, че това решение, което касае живота на хората в България в следващите 20 или 30 години, е взето на крак, вследствие едно спонтанно чувство, а не дълбок анализ. Иначе поне част от водещите политици в България щяха да знаят имаме ли разменна монета – за Шенген ли става въпрос, или за постигане на договорености за влизане в Еврозоната? Преди три години България беше препъната по чисто политически причини. В момента нещата са значително влошени и освен политическите, се добавят икономически причини. Но влизането в Еврозоната си остава първостепенна икономическа цел, като каквато беше формулирано преди няколко години.
Ние смятаме, че разменна монета за присъединяването на България към пакта трябва да бъде не Шенген, а входната виза за ERM II и равнопоставеността при определянето на условията за влизане в самата Еврозона.
Ако България не стане член на Еврозоната до 2012–2013 г. (когато в Европа има и определени благоприятстващи политически събития), това ще остане за около 2015–2020 г., което обезсмисля участието ни в дискутираните сега форми. Т.е. няма смисъл да платим цената 20 години предварително и тази цена да се увеличава прогресивно. И нещо друго – има нещо сбъркано в начина, по който се обяснява икономическият механизъм на този пакт. Ако България иска да изравни качеството на живот с това в останалите европейски държави, в следващите години трябва да конвергира. Това означава, че реалните доходи в България трябва да растат с по-високи темпове от средноевропейските, а това няма как да стане без да се изменят два други компонента.
Способността на България да конвергира ще се определя от доходите и конкурентоспособността – два от четирите основни аспекта на Пакта „Евро Плюс”. А заложеното там създава предпоставки това да не се случва. За мен това е другият важен политически момент, който България трябва да отстои, да уточни и да направи механизмите такива, че да позволяват нейното развитие през следващите години. Може би са прави тези, които казват, че това е поредният инструмент, който да накара държавата ни да прави нещо и да въвежда реформи – защото конкурентоспособност означава неекстензивно развитие: индустрии, технологии и методи, позволяващи повече и по-евтино производство.
Това за съжаление не се случва. Свидетели сме на точно обратния процес и той е свързан с нещо друго. Навсякъде по света големите компании са устойчиви в такива времена, но малките са тези структури, които въвеждат новите технологии, които впоследствие преминават в обществото. Това няма как да се случи в момента по простата причина, че ако някой е потърпевш от икономическата криза и от действията на правителството, това са малките и средните предприятия, които са почти унищожени. Не ми се иска да се шегувам, но попаднахме в среда, в която вицовете за изхода от кризата опират до двата терминала на софийското летище. Като човек, който иска да работи за държавата си и да остане в нея, за мен това е неприемливо.
Трябва да се направи нещо (и ние, струва ми се, го правим), за да се върне онова нормално състояние на нещата, когато правителството са смислени хора, които знаят какво да правят с икономиката.
Сподели