Материалът е предоставен от Europarl - Visitor's meeting point
Моля, не отпечатвайте материала, ако не е необходимо, спасете едно дърво!
Наградата „Сахаров", флагманският кораб на европейската политика за защита на правата на човека, не плува в спокойни води, а в бурно море от постоянни нарушения на правата на човека по целия свят. Връчването на наградата в Европейския парламент има за цел да провокира и поляризира: от една страна се предизвиква прилив на симпатия към носителите на наградата, по правило дисиденти, отличаващи се с гражданска смелост, от друга - вълна на възмущение срещу несправедливия режим, който задушава гражданите и потиска демократичните свободи. Дали Европейският парламент е поел по правилния курс? С какво право ние, европейците, си позволяваме да осъждаме слабости в останалите региони по света?
Тези въпроси бяха в центъра на дебата по време на семинар с участието на 120 студенти от различни европейски държави, едно от събитията, организирани по повод връчването на наградата за 2010 г. на кубинеца Guillermo Fariñas. С младите хора проведоха дискусии членовете на ЕП Andrikienė (Литва), Gomes (Португалия), Muñiz de Urquiza (Испания), Schaake (Нидерландия) und Kožušník (Чехия).
В този разговор изкристализира един решаващ въпрос от глобално значение: последователността на европейската външна политика. Когато сочи с пръст другите, Европейския съюз може да съхрани доверието в себе си, само ако запази бдителността си и по отношение на проблеми в рамките на своите граници. Пример за това е интернет, който открива по целия свят напълно нови възможности пред свободата на словото. Сегашният носител на наградата „Сахаров" спечели големи симпатии за застъпничеството си за интернет без държавна цензура в Куба. Още по-важна за някои студенти обаче беше позицията, че и в Европа свободата на информацията в мрежата следва да остане извън опекунството на държавата. Този въпрос остава спорен, както показват реакциите по повод разкритията на Wikileaks.
В Европа също има постоянна необходимост от политически действия за защита на свободата на печата и на словото, за закрила на малцинствата и за вливане на нов живот в демокрацията. Когато членовете на Европейския парламент се намесват по тези въпроси, те не си присвояват права, а следват своя дълг. В крайна сметка Европейският съюз е не само икономическа общност, а преди всичко общност на ценности.
Затова не трябва да се учудваме, че в началото на своето председателство унгарското правителство се сблъска с проблеми, свързани с оспорвания закон за медиите в страната.
Поздрави от Брюксел,
Клаус Льофлер
Сподели