НДСВ

- Утре ставате на 47 години. Къде ви намираме?

- В момента съм в Испания със сина си Тасило. Планирах да остана 2-3 дни, след което на самия рожден ден да се прибера в Лондон.

- Как се чувствате? Има ли разлика с това да ставаш на 37 или на 27 години примерно?

- За мен няма никаква разлика. Но когато погледна сина и дъщерите си, си давам сметка, че все пак съм остарял.

- Имали ли сте някакво лудо изживяване на рожден ден или по-особено празнуване?

- Не съм човек, който си пада по големи празненства. А и 11 юли е в разгара на лятото. Повечето мои роднини и приятели са на почивка или пътуват. Малко по-специално бе отбелязването на 30-ата ми годишнина. Дори като студент нямах възможност да вдигам купони с колегите си, всички се прибираха у дома за ваканцията.

- Като стана дума за ваканция, вие кога и къде ще почивате?

- И тази, както и много предишни години ще съм на Майорка. Това е прекрасно място за почивка, природата ми дава възможност за всичко, което обичам - разходки, екстремни спортове и най-вече - да се наслаждавам на общуването с децата си. Дано по-скоро да се въ зстановя от контузията в коляното, която претърпях. -

А къде са децата ви в момента?

- Подобно на минали години това време на годината е определено за лагери и летни курсове. Едната ми дъщеря - Олимпия, е в Италия на езиков курс. Голямата, Мафалда, се занимава с музика и сега е на обучение в "Бъркли колидж ъф мюзик", тоест Бостънския музикален университет. А синът ми Тасило е в Испания, където ще се учи да кара водни ски.

- Кога да ви очакваме с децата в България?

- Наистина се каня отдавна, но все нещо обърква плановете ми. Тази година се надявам много да дойда през зимата, за да карам ски с децата.

- Около рождения си ден човек обикновено прави равносметка. Имали ли сте някакво специално желание, което така и не се е сбъднало?

- Основните неща, които са и най-важни в живота, са като на останалите хора - здраве, щастие... Може би само бих добавил, че преди всичко за мен №1 е да виждам как децата ми израстват и се реализират.

- Все пак, като погледнете назад през годините, има ли някаква несбъдната мечта?

- Винаги има несбъднати мечти. Веднага трябва да отбележа, че аз съм късметлия в живота. Но наистина има едно нещо, което не се получи - мечтаех да съм учител, да възпитавам. Много се надявам по-нататък да намеря време и да се отдам на преподаване в двете си любими области - математика и физика.

- Ще има ли все пак парти за рождения ден в понеделник (тази вечер - бел. ред.)?

- Тъй като пътувам, организацията ще е трудна, а и повечето ми приятели ги няма. Със сигурност ще се намерят неколцина за един-два "дринка" (питиета).

- Макар и във ваканция, сигурно ще продължите да следите политическите и икономическите новини в разгара на световната криза. Според вас мина ли пикът й или той тепърва предстои?

- Аз съм от хората, които смятат, че вече видяхме най-лошото от тази криза. Надявам се възстановяването от нея да набере сила бързо. Отскоро наблюдаваме консолидация в посока на това възстановяване. Тя е нещо съвсем нормално с оглед на ситуацията. Трябва да отбележим и външните фактори, които оказаха влияние върху задълбочаване на кризата - земетресението в Япония, политическите трусове в Северна Африка. Кризата доведе преди всичко до намаляване на потреблението и спад на иконономическия ръст.

- Какво трябва да направи българското правителство, за да се пребори с драстичния спад на потреблението у нас?

- Основното е по всякакъв начин да се стимулира икономическата активност, като за това трябват улеснения за частния сектор и максимално намаляване на бюрократичните затруднения пред бизнеса. Това ще доведе до икономическо оживление, финансови дивиденти, а оттам и потреблението ще скочи.

- Българският парламент прие Пакт за стабилност, според който бюджетният дефицит не трябва да надхвърля 2% от БВП, а преразпределението на бюджетните средства от държавата не трябва да е повече от 40% от БВП. Какво е мнението ви за това като финансов експерт?

- Смятам, че това е правилно. България има от години проблеми с бюджетния дефицит. Примерът с Гърция ни убеждава, че всяка държава трябва да има строга бюджетна дисциплина, това е изключително важно. Да, Пактът за стабилност ограничава ликвидността на държавата, намалява парите, които се плащат, но икономиката няма да гръмне, ще се задържи на повърхността. В България се наблюдава едно равнище на постоянен растеж, защото не е имало изкуствени финансови инжекции, както е в Гърция. Видяхте там какво се получи, България не може да си го позволи.

- Как оценявате стабилността на еврозоната? Трябва ли България да продължава да се бори да влезе там?

- Да, трябва да продължи с усилията за влизане. Според мен еврозоната ще върви напред. Естествено, след случилото се в Гърция ще има корекции, за да се избягват подобни ситуации. Не може да се допусне държави да стигат до такъв дефицит. Най-важното, което дава еврозоната, е по-голяма ефективност при вътрешния стокообмен между страните членки, което би било много полезно и за България. -

Всички говорят за Гърция. Как ще се отрази евентуалният й фалит като държава на Европейския съюз и на България като неин съсед?

- Фалитът на Гърция е неизбежен. Не вярвам обаче това да е заразно, което най-много притеснява политици, икономисти и гражданите от Европейския съюз. Гърция ще трябва да вземе драстични мерки - както го направи България през 1997 г. Това ще е болезнено и скъпо, но неизбежно. Що се отнася до ефекта върху България, може би търговията между двете страни ще намалее, защото са съседни. Но това дава възможност на България да отвори търговията си към останалата част от Европа.

- Обратно на вашето мнение обаче Джордж Сорос смята, че кризата в Гърция може да доведе до разпад на целия Европейски съюз.

- Според мен той греши. Но всеки има право на мнение, това на Сорос също има много поддръжници. Със сигурност не са малко хората, които биха имали полза от това, затова разсъждават по този начин. Моето мнение е, че няма да има верижна реакция и Европейският съюз ще оцелее.

- Лидерът на ДПС Ахмед Доган смята, че европейските страни ще се разделят на "А" и "Б" група, а ние може дори да сме във "В". Споделяте ли опасенията му?

- Абсолютно не. Смятам, че след случилото се в Гърция вече няма бедни и богати страни, а такива, които имат дългове, и такива, които нямат. Страни, в които хората имат работа, и страни с висока безработица. Тоест България заради сравнително малкия си дълг спрямо други европейски страни реално е по-скоро в горната група.

- Преди и по време на премиерския мандат на баща ви се запознахте с много млади хора, някои от които станаха и негови министри. Поддържате ли връзка с тях и какво ви казват за ситуацията в България?

- От това, което съм говорил с мои приятели в Лондон и такива, които живеят в България, ми става ясно, че положението е много трудно. Но така е в цяла Европа. Важното е бизнесът да преодолее този тежък момент, да е конкурентоспособен и да оцелее в сложната икономическа обстановка, която няма да приключи скоро. Личи си, че темповете на повишаване на благосъстоятелността и на икономическата активност като цяло са много забавени. Но въпреки това, сравнявайки я с много страни, България именно поради ниския си дълг може да се възстанови много по-лесно главно с помощта на износа си, стига, разбира се, да има възможности за такъв. Ето, последните данни за производството са положителни, както и ръстът му. Това потвърждава мнението ми, че България е конкурентоспособна и ще се развива в положителна насока.

- Наесен са президентските избори. Премиерът Борисов наскоро каза, че баща ви би бил идеалнияткандидат заради авторитета си в Европа и в света и че благодарение на него България е станала по-разпознаваема като държава. Реална ли е неговата кандидатура?

- Баща ми винаги е бил отдаден на страната и народа си. Всичко, което е направил, сега му се връща като доверие и авторитет, особено в международен мащаб. В Европа са оценили и не са забравили какво е направил за България. Относно изборите само българският народ е този, който ще реши съобразно кандидатите кой да стане президент. Според мен баща ми би свършил чудесна работа като президент.

- Всъщност идеята му преди години бе именно да стане президент, а се наложи да е министър-председател, нали така?

- Да, тогава така се получи. Аз бих бил очарован това да стане, но е нещо, което само той може да реши. Защото това ще означава много работа и още жертви от негова страна.

- Като човек, живеещ в Лондон, как ще коментирате закриването на в. "Нюз ъв дъ уърлд", издание на 168 години?

- Както каза собственикът Джеймс Мърдок, вестникът изисква от хората, за които пише и разследва, определен начин на държание и поведение. Самото издание обаче не отговори на тези принципи, постъпи непрофесионално. Както всичко в живота - в политиката, в икономиката, и медиите трябва да са коректни. И ето - тези неморални практики, каквото е подслушването, доведоха до закриването на този вестник. Същото би се случило с бизнесмен, който постъпи некоректно, както и с политик. Когато хората не приемат нещо, веднага следва реакция.

- И в България преди месеци имаше афера с подслушване, дори бе записан разговор на министър-председателя. Вас като известна личност притеснява ли ви подслушването на личния ви телефон?

- Не, няма да ми се отрази особено. Но случилото се в Англия с "Нюз ъв дъ уърлд" е ясно послание, а именно - никой не е над правосъдието, над етичните принципи и над общоприетия морал във всяко едно равнище на обществото - лично, обществено или бизнес. Ако някой прави нещо незаконно или неетично, е обречен. Действия като незаконното подслушване нямат никакво оправдание за медията, каквато и да е нейната кауза. Естествено, във всяка демокрация медиите трябва да са свободни и независими, но в същото време са длъжни да спазват законите и етичните норми на обществото. Както е недопустимо да купуваш гласове, за да спечелиш избори, така и не бива да подкупваш полицай, за да получиш информация. Правилата са еднакви за всички.

- Минавате за спортна натура, какво се пише и говори в Англия за Бербатов?

- Да си призная, знам, че вкара много голове, но не следя английското първенство по футбол. Но едва ли нещо фатално е станало, щеше да ми направи впечатление в медиите.

- Като председател на лондонския "Сити клуб" участвате в много благотворителни прояви, свързани с България. Коя беше последната?

- На 1 юли имаше среща на най-големите български общности в чужбина - в Испания и Чикаго. Темата бе българските училища в тези страни - 31 в Испания и 25 в САЩ. Тук мога да се върна към Бербатов, защото асоциацията на българските училища в чужбина през тази година бе включена като съорганизатор във връчваните от неговата фондация награди за талантливи деца. На самата среща основна тема бе как да бъде запазено българското за децата, които живеят в чужбина. Аз имам и един личен мотив тук - когато бях дете, нямах възможността да съм в българско училище и да науча родния сиезик. А сега българите в чужбина имат тази възможност - децата им да получат достъп до българската култура, традиция и език. Държа да спомена Снежина Мечева, директор на българското училище към посолството в Лондон, която е отдадена изцяло на каузата и прави всичко възможно децата да получат най-доброто. А те са вече над 300. Хубаво е да срещаш такива хора. Впрочем, запазвам си една изненада за в бъдеще - планираме инициатива във връзка с олимпиадата в Лондон догодина, със сигурност ще накараме да се говори за България.