НДСВ

С интерес и неудобство следя дискусията за доходите на хората. Интересът ми е продиктуван чисто професионално, защото искам да разбера откъде правителството ще намери пари, за да увеличава доходи по време на криза и как точно ще направи увеличението, ако изобщо го направи. Неудобството ми идва от това, че високото провикване на двама министри – единият „за”, другият по-скоро „против” увеличаване на доходите кара хората да се надяват или разочароват. Смятам за излишни и безплодни публичните им дебати, преди на тях самите да им е ясно какво могат да направят.

Явно управленската школа е различна сега. Навремето, ние, от по-старата школа не смеехме да си играем така с надеждите на най-бедните хора и първо решавахме какво можем да направим за тях, анализирахме възможностите за финансиране, а след това говорехме. Но това е добре забравено вече.

Стана дума за бедност и аз мисля, че това е най-страшният проблем, с който се сблъскват българите и българското правителство. Първо защото бедността вече е навсякъде. Причините не са само обективни. И второ, защото и правителството вече е доста бедно – на пари и на идеи и на време.

НДСВ неведнъж се опитваше да каже, че единственият лост, единственото оръжие, което правителството на ГЕРБ има, за да се справи с кризата е отвързването ръцете на предприемачите. Не социалните помощи, не увеличаването на най-ниските пенсии ще преборят бедността. Икономиката се бори с бедността. Ако човек има работа, той не е гладен и не тежи на останалите, които чрез данъци му плащат социални помощи. Ако хората имат работа, бюджетът ще е пълен, ще има пари и в пенсионния фонд и в здравния. Ключът е в икономиката. Икономика, икономическа свобода и работни места. Няма друга магия за ГЕРБ, пък и не само за тях.

Големият въпрос е след като тази азбучна според НДСВ истина е добре известна, защо нищо не се случва. Оставям настрана, че за ен-ти път излизаме от кризата според един министър, но светлината в тунела хората не виждат. Достатъчно е този министър да излезе от София и да се поразходи из градовете в страната и сигурно би се изчервил за „пророчествата” си.

А хората какво искат – искат работа, сигурност за заплатите си и спокойствие за децата и семействата си. Те отдавна не четат предизборни и управленски програми, но сигурно си спомнят гръмовните обещания. Сега идат избори и управляващите изведнъж си спомниха обещанията. Само че времето е изгубено в лутане и празни думи. А онази прекрасна, разказана от премиера приказка, че българите ще стигнат средноевропейски стандарти, като балон излетя в други времена и към други места.

Какво може да направи ГЕРБ до изборите. Съмнявам се, че може да направи нещо при празна хазна. Колкото и шефове на НАП да смени, едва ли приходите ще скочат драстично. Бизнесът вече се върна в сивия сектор и много трудно може да бъде изваден от дебелата му сянка. Лошото е, че хората, които работят там също им харесва да получават пари на ръка. А защо се крие бизнесът след като има най-ниските данъци и най-евтината работна ръка? Да, ама не. Скоро НСИ каза, че разходите ни за данъци и осигуровки са се вдигнали с 50%. Скритото вдигане на данъчните плащания с явното намерения за повече приходи в бюджета така и не даде резултат. НДСВ предупреди за това, че по-малко пари ще събере правителството и така и стана – НОИ не можа да събере очакваното и пак няма пари за пенсии.

ГЕРБ изхарчи повече от 6 млрд. лева на българските данъкоплатци – от резерва и от дефицита на бюджета, без да мръдне поне малко доходите или бизнеса. Къде отидоха милиардите, трябва да го чуем от ГЕРБ. Така че пари няма, действайте, се казваше в един стар соцвиц.

Но истината е, че пари не може да няма. Въпросът е къде са те? Не са у бизнеса, защото и до ден днешен правителството дължи на бизнеса неколкостотин милиона. Не са у хората, защото спестяванията им в банките намаляват. Не са в бюджета, след като уволняват масово в НАП и в НОИ. Тогава къде са? На всичкото отгоре се отчита икономически ръст. Къде са парите и от ръста? Ето, на тези въпроси трябва да отговори ГЕРБ. Защото пари наистина има и за пенсиите, и за доходи.

А като говоря за пенсиите искам да попитам, защо пак по почина на екс социалния министър, ще се увеличават само пенсиите на най-бедните? Защо пак дискриминация на другите пенсионери? Да припомня, че всяка пенсия е резултат от личния стаж и личните осигурителни вноски и нищо друго. Защо ГЕРБ изхвърлиха швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите, което бе справедливо както към всички пенсионери, така и към плащащите осигуровки? Защо социалните помощи за възрастните бедни хора трябва да минават през пенсиите? Това не е социално справедливо, а нарушава и Кодекса за социално осигуряване. Има си социално подпомагане за това. Парите от пенсионния фонд не са за социални помощи!

Ще завърша с няколко факта, за които оставям коментар за вас.

• Миналата година бизнесът не откри, а закри 300 000 работни места.

•През 2010 г. инвестициите са били 20 пъти по-ниски отколкото през 2008 г.

• Втора година доходите са замразени и не се знае докога.

• За една година храните са поскъпнали с 9.3%, а транспорта – с 8.6%.

• България е на опашката по усвояване на европари, по конкурентоспособност, по ефективно правораздаване и т.н.

• Начело сме по бедност, по корупция, безработица и инфлация.

Ето, така си живеем сега. За да не живеем дълго и бедно, трябва да отидем на избори и да внимаваме кой какво ни обещава и кой какво въобще може да го направи.