НДСВ

ІІІ. Какви (не) са правните последици от решението на Конституционния съд за връщане на царските имоти

1. У нас може би не се разбира в пълнота смисълът на актовете на Конституционния съд (КС) - мнозина ги възприемат като някакви декларации или пожелания. А те всъщност са същински правни норми от най-висока степен, годни да произведат логически и юридически състоятелни правни последици. Ето защо правните последици от решението на КС от 1998 г. са: възстановяване на правното положение, съществувало преди приемането на обявената за противоконституционна норма. Това е така, защото в конкретния случай не става дума за противоконституционен закон и, следователно, е необосновано да се твърди, че решението на КС има действие само занапред.

Обявена е противоконституционност не на закон, а на „наредба-закон”, която по своите правни белези представлява индивидуален административен акт. Тази наредба-закон е едностранно властническо изявление за конфискация на собственост от конкретно посочени физически лица, а не предписва общи и абстрактни правила за поведение, насочени към неопределен кръг адресати. В тези случаи действието на решенията на КС е правовъзстановително – restitutio in integrum. Не е необходимо органът, издал акта – в случая Народното събрание – да приема актове, които уреждат последиците от противоконституционността. Подобен казус имаше и през 1995 г., след като Конституционният съд на практика премахна редица изменения на ЗСПЗЗ. В крайна сметка се реши, че се възстановява предишната норма.

 2. Не е задължително да има нов специален акт, който да доразвие Решението на КС от 1998 г. Тезата, че без закон няма реституция, е погрешна. Всяка правна норма, а Решението на КС несъмнено е, може да произведе правни последици, които могат да имат реституционни, културни, социални и всякакви елементи от различно не правно естество. За нас е важна правната последица, а не това какви не правни (други) последици влече правната норма.

Специален закон за царската реституция не може да има, именно защото на основанието за „специалността" на личността законът от 1947 г. е обявен за противокоституционен. Не може да има закон за един човек, независимо какво е естеството на закона. След като не може да има отделен закон за отнемане имуществото на даден човек и обратното е валидно - не може да има закон за възстановяване на имуществото на отделен човек. Така че нормата от 1998 г. е напълно достатъчна да породи съответните правни последици и длъжностните лица са били длъжни да изпълнят Решението на Конституционния съд.

 Твърди се, че всъщност още със Закона за допитване на народа за премахване на монархията и за провъзгласяване на Народна република и за свикване на велико Народно събрание от 1946 г. (ДВ, бр. 174 от 2.VІІІ.1946 г.) Сакс-Кобургготската династия е лишена от всички лични и имуществени права, преимущества и титли, свързани с българския престол. Доколко този референдум е съобразен с ТК, тъй като е проведен в условията на чужда военна окупация, и тъй като ВНС е свикано в противоречие с разпоредбите на действащата конституция, е, много меко казано, спорно. Какво представляват личните права на лицето, заемащо най-високата държавна служба според ТК – тази на монарха, свързани с българския престол, ще видим в част ІV на тази книга. Безспорно е обаче друго – цар Фердинанд І е само гражданин, а не владетел на България от 1918 г. След 15 септември 1946 г. само гражданин, а не владетел на България номинално става и последният български цар Симеон ІІ. Към 19.ХІІ.1947 г. те продължават да са такива, но и продължават да имат своите граждански права, включително свещеното право на собственост.

Дори за твърдочелите комунисти с хладен ум и горещи сърца и за техните оранжеви сподвижници от БЗНС е било безпощадно ясно, че трябва да отнемат неприкосновената частна собственост на цар Борис ІІІ и цар Фердинанд І и техните наследници чрез национализация. Затова една година след закона за референдума, който отнема права на Сакс-Кобургготската династия, свързани с българския престол, се приема и ЗОДС, с който се отнемат, граждански права, т.е. конфискува се тяхното движимо и недвижимо имущество.

Всичко това е било, разбира се, добре известно на българските държавни и общински органи и, не случайно, още в периода 1998 - 2000 г., по времето на правителството на ОДС с министър-председател Иван Костов, те предприемат редица действия по връщане на собствеността на Симеон Сакскобургготски и другите наследници на бившите български царе Борис ІІІ и Фердинанд І.

3. Какви са правните последици от решението на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за противоконституционен Наредбата-закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници?

3.1. Конституционно дело № 13 от 1998 г. бе образувано пред Конституционния съд по искане на главния прокурор за установяване противоконоституционност на Закона за обявяване за държавна собственост имотите на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ и техните наследници от 1947 г. Конституционният съд произнесе решение № 12 от 4 юни 1998 г., с което единодушно обяви конфискационният закон от 1947 за противоречащ на действащата конституция.

Съдът намери, че атакувания закон противоречи на основния конституционен принцип за неприкосновеността на частната собственост - чл. 17 от Конституцията и на също така основното конституционно правило - за забрана за дискриминация на основа на социално положение и произход (чл. 6 ал. 2 от Конституцията).

За това дали решението на КС е правилно или не, изобщо не може да се дискутира, защото решенията му са задължителни за всички органи на държавата и гражданите. Въпреки това в публичното пространство се появяват мнения, които изразяват съмнения за решението на КС.

 Болшевишко - пролетарски атавизъм личи в реакциите на Решението на КС непосредствено след произнасянето му – на 11.06.1998 г. в-к Дума в своя статия определя конституционните съдии като: „Докопалите се до властта синове на някогашните народни потосмукачи възстановиха на бившите царски величия право на собственост върху...”

3.2. Поставят се два важни проблеми - за валидността и за действието на решението на КС като основание за възстановяване на собствеността на легитимните титуляри.

3.2.1. Компетентен ли е бил КС да се произнесе по конституционносъобразността на един закон, който е отпреди влизането на Конституцията в сила през 1991 г.?

Нито в самата Конституция, нито в Закона за конституционния съд (ЗКС) се съдържат разпоредби относно компетентността на съда с оглед на това дали е в сила оспорваният закон преди влизане в сила на Конституцията от 1991 г., или след това. Самият КС с определение от 29 декември 1992 г. по к.д. № 1 от 1991 г. ограничава компетентността си само до закони, приети след влизане в сила на Конституцията от 1991 г.

 По-късно обаче, през 1996 г., като отчита, че са изтекли сроковете по пар. 3, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията за отмяна от страна на Народното събрание на законите, които й противоречат и с това се създават условия за прилагане от правоприлагащите органи на противоконституционни разпоредби, КС приема, че е компетентен да се произнася и относно такива противоконституционни закони, които предхождат Конституцията. С това определение от 11 януари 1996 г. по к.д. № 31 от 1995 г. КС променя предходната си практика.

3.2.2. Компетентен ли е КС да се произнася за конституционносъобразността на закон, който не е действащ към момента?

Постоянната практика на КС приема, че тогава, когато един закон или друг акт на НС има еднократно действие или е изчерпал действието си, или още повече- ако е отменен, няма предмет на конституционното дело и затова производството пред КС е недопустимо.

В случая с к.д. № 13 от 1998 г. КС с определение от 7 април 1998 г. по к.д. № 13 от 1998 г. приема, че Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници /ЗОДС/ е действащ закон и към момента, тъй като обявяването на имотите не конкретизира за кои точно имоти се отнася, а е общо. Възможно е да е имало имоти, за които този закон се отнася, но не са били известни, или да са били придобити в последствие. Законът е действащ, защото той фигурира като правно основание за собствеността на държавата в Актовете за държавна собственост на царските имоти.

3.2.3. С решение № 12 от 4 юни 1998 г. КС обявява за противоконституционен ЗОДС. Какво е правното действие на това решение?

Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията този акт не се прилага. Какво означава “не се прилага”. В правната теория, а оттам и в практиката на КС се приема, че действието на решението по отношение на признатия за противоконституционен акт има отменителен ефект, приравнен с отмяната на съответния закон от НС. Този закон престава да действа, защото е загубил правната си сила. (Виж: Ж. Сталев – „Проблеми на конституционното правосъдие”, с. 100 и сл.; Нено Неновски – „Конституционно правосъдие”, Съвр. право № 7).

В случая със ЗОДС е налице един акт на НС, който не е същински закон, а има характер на индивидуален административен акт - постановява една конфискация, пряко създава конкретно правоотношение. Поради тази особеност на акта, който има формата на закон, но представлява едностранно властническо разпореждане, отменителното действие на решението означава отмяна на правните последици от този акт – отмяната на конфискационния му ефект и възстановяването на старото правно положение – restitutio in integrum. Затова в случая няма място прилагането на правилото на чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционния съд - възникналите правни последици от акта по ал. 2 да се уреждат от органа, който го е постановил, защото правните последици от решението са именно отмяна на противоконституционните правни последици от акта.

Затова правилен е изводът, че решението на КС има за правна последица възстановяването на отнетите със закона от 1947 г. имоти. Така е и възприет от съответните органи които, след проверка на съответните документи за собственост са деактували тези имоти.

 Уместно е да се посочи, че КС в практиката си нееднократно се е произнасял относно искания за установяване на противоонституционност на решения на НС или укази на президента, които имат характер н административен акт, като например за освобождаване от длъжност на лица, назначени от президента или съответно избрани от НС. Правните последици на обявяването на такива актове за противоконституционни могат да бъдат само отмяна на акта и възстановяване на прекратеното с акта на освобождаване правоотношение.

Изводът е, че разглеждането Решение на Конституционния съд има за последица възстановяването на правното положение, съществувало преди приемането на обявената за противоконституционна норма.