Според проф. Владимир Петров и адвокат Любомир Денев и адвокатски кантори връщането на имотите трябва да стане със специален закон, така както са върнати земеделските земи и едрата градска собственост на всички други граждани.
Държавата би могла да си върне отново дворците "Ситняково", "Царска Бистрица", "Врана" и вилата "Саръгьол" в Боровец, като заведе искови молби, стана ясно от прессъобщение на министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ).
Предстои сключване на договор и с друга адвокатска кантора за имота "Саръгьол".
Що за наглост - и комунистите и сдс-арите си върнаха бащините имоти.
Фактите за възстановяването на царските имоти
На 3 август 1946 г. тогавашният министър-председател Кимон Георгиев подписва заповед №57, с която нарежда да се направи подробен опис на частното имущество на Българското царско семейство.
Национализацията им се извършвав в края на 1947 г. по силата на Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на Царете Фердинанд и Борис и техните наследници. В този опис прецизно са изброени всички частни имоти, принадлежали на Царската фамилия. Направено е ясно разграничение между тях и държавните имоти като Двореца в София (днешната Национална художествена галерия) и резиденция "Евксиноград" (днес стопанисвана от държавата). Този подробен списък се изготвя, за да покаже кои имоти са частни и подлежат на одържавяване и кои са с държавен статут. Както е известно, впоследствие през годините на тоталитаризма тези имоти се ползват единствено от партийната номенклатура. Те не стават достъпни за българския народ, както е било обещавано. Нещо повече - голяма част от личните вещи, останали в дворците, са били разграбени, други са попаднали в музеите.
Одържавяването през 1946 – 1947 г. на недвижимото имущество на Българското царско семейство е извършено в нарушение на чл. 10 ал. 5 от тогавашната Конституция на Народна Република България. В нея е записано, че частната собственост може да бъде отчуждена принудително за държавна полза само срещу справедливо обезщетение. Нарушени са и още два закона, според които частни имоти, които се отчуждават за държавата, се оценяват и заплащат. Исторически факт е, че Царица Иоанна си тръгва от България само с няколко куфара лични вещи и не получава никакво обезщетение за заграбената частна собственост на семейството й.
Петдесет и две години по-късно, през 1998 г., Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на Царете Фердинанд и Борис и техните наследници. На практика с това беше отменена национализацията на техните имоти и започна процедурата за връщането им на базата на притежаваните от Царското семейство документи за собственост и документите, запазени в държавните архиви.
От всички национализирани имоти въз основа на решението на Конституционния съд на Царското семейство частично са върнати :
1. Резиденция "Врана" - от общо 3500 дка са възстановени 992,6 дка, от които около968 дка собствениците дариха на Столичната община
2. "Царска Бистрица"
3. "Саръ гьол"
4. "Ситняково"
5. Къща в град Баня
6. Горски масиви в района на Самоков - Боровец и Бели Искър
Важно е да се уточни, че някои от частните царски имоти са били управлявани преди да бъдат национализирани от Интендантството. То никога не е било държавна институция и не е разполагало с държавни средства. Интендантството е личната администрация (секретариат) на Царете Фердинанд, Борис и Симеон и е управлявало техните собствени средства от цивилната листа на Царя, т.е. заплатата на Царя, гласувана от Народното събрание. Пълното му наименование е Интендантство на цивилната листа на Царя.
Решението на Конституционния съд от 1998 г. дава основание да се смята, че процедурите са осъществени в рамките на българските закони. Както е известно, решенията на Конституционния съд са задължителни за всички органи, институции, физически или юридически лица.
Процесите на реституция в България започнаха през 1992 г. Години наред Н.В. Цар Симеон ІІ не потърси правата си върху своите наследствени имоти, нито обезщетение за това, че са ползвани неправомерно 45 години, въпреки отправяните му многобройни предложения за съдействие в тази посока от страна на български политици и експерти. Едва през 1998 г. по искане на Главния прокурор е образувано конституционното дело. Искането на Главния прокурор е подкрепено от Министерския съвет. XXXVIII Народно събрание също дава подкрепа за искането на Главния прокурор със становище на Комисията по правни въпроси и законодателство против корупцията. Именно този акт направи възможно връщането на част от незаконно отнетото имущество на Царското семейство.
Собствеността на Българското царско семейство е може би най-прозрачната частна собственост на висш български държавник. През 2008 г. в публично оповестените доклади на сформираната специална Парламентарна комисия по темата, както и на Прокуратурата, категорично бе изразено становището за законността на процедурите по възстановяването на собствеността на Царското семейство. Нещо повече - връщането на тези имоти на техните собственици даде възможност те да бъдат възстановени, поддържани и управлявани с грижата на добър стопанин.
Публикуването на цялата документация по темата още веднъж показва, че възстановяването на тази частна собственост е извършена съобразно българското законодателство така, както то се отнася до всички български граждани, чиито наследствени права са били отнети или нарушени по време на тоталитаризма.
Според анализът на г-н Аспарух Панов:
"След като последният български цар в качеството си на демократично избран министър-председател вкара страната ни и в НАТО, и в ЕС, за благодарност той беше залят с такива страховити обвинения и жлъчна ненавист, каквито нормален човек трудно може да си представи. Българската политическа лудост и завист е наистина уникална. Много хора са ме питали как е възможно атаките срещу царя да идват предимно от самоопределящи се като „десни” политически среди и защо тези хора никога не са си позволявали да имат подобни изблици на буйстваща омраза към комунистите. Как защо, очевидно се атакуват различните, а не подобните! Особено показателно за безпринципността и непоследователността на политическите позиции в България е и поведението на остатъците от СДС и неговия клонинг ДСБ, които преди десет години подкрепяха царската реституция, а сега се опитват да я отхвърлят.
За мен като либерал тази тема е отдавна политически приключена. Пред закона всички сме равни, няма обикновени и необикновени граждани. Както за моето и за хиляди други семейства, така и за царското семейство новите демократични институции на правовата държава създадоха (възможните) рамкови политически и правови условия за възстановяването на отнетите ни от комунистите и свобода, и права, и собственост. Политически реституцията е перфектна и тъй като живеем в правова държава, член на ЕС, всеки въпрос за конкретни претенции по конкретни имотни казуси се решава единствено в независимия компетентен съд."
НДСВ София категорично заклеймява подобен род действия, НДСВ София е категорично против незачитането върховенството на закона. Едно от най-значимите достижения на демокрацията е неприкосновеността на частната собственост, както и равните права и задължения на всички български граждани.
Тяхното потъпкване ни връща в един от най-мрачните периоди от нашата история, в който държавността бе изместена от един тоталитарен режим.
Все по-осезаемо се натрапва изводът, че този измислен казус е продиктуван от реваншистки намерения и цели злепоставяне на Царското семейство.
НДСВ София призовава управляващите да не забравят, че живеем в 21 век, България е пълноправен член на Европейския, а не на Съветския съюз.
НДСВ София няма да допусне парламента да се превърне в така наречения "Народен съд" от 1946 г.
НДСВ София припомня: На 29.01.2001 г. Цар Симеон II дарява парка на резиденция "Врана" на столичната община. Цитат от нотариален акт за дарение на недвижим имот: "Кметът на София Стефан Антонов Софиянски, като представител на столична община заяви, че столична община е съгласна и приема с благодарност дарението на имота".
Как така през 2001 г. никой не каза, че парка "Врана", който Н.В. Симеон ІІ би се радвал да се казва Фердинандовия парк, не е на царското семейство, а дори беше приет с благодарност като дарение от столична община?
НДСВ София: Моля, спасете едно дърво, не отпечатвайте материала, ако не е необходимо!
Сподели