НДСВ

Въпреки натовареното му ежедневие сред бизнес, политика и общински ангажименти, успяхме да открием Владо, лично да се уверим, че той е един много добър райдер и да си поговорим с него за екстремните спортове.

Здравей Владо, разкажи ни с какво се занимаваш.

Аз съм известен повече с медиините си изяви, но се гордея повече с професионалните си прояви. Работил съм в големи банки и компании в САЩ, в Европа, където съм и доста известен. Но у нас съм по-известен с политическите си изяви в медииното пространство.

Иначе от малък се занимавам с всякакви спортове, но ми омръзват и обичам да ги сменям. Започнах като малък да се занимавам с гимнастика, след това две години с атлетика, но не беше моето призвание. В по-късните си години, покрай брат ми, започнах да се занимавам с академично гребане и там имам най-много успехи. Имам много медали, бил съм многократно републикански шампион, имам и международни участия. Е, по мое време тези участия бяха в бившия соц лагер. Играех много тенис и бях в отбора на икономическия институт. Ски също карам от дете. Запалих се в Канада през 1991 г. по сноуборда и съм един от първите, който го прокарахме в България. След това се запалих по таекуон-до. Харесва ми също параглайдинга и мисля скоро да започна да летя сам.

Но да се върна на детството ми. Един съсед – тираджия ми донесе още през 70-те години първия скейт. Да не забравя – и сърфа много ми хареса, от скоро се уча и на кайт и вече правя тигели. С много неща се занимавам, включително имам и три мотора, един от които е кросов. Обичам разнообразието! В таекуон-дото ми остава още малко за черен колан. При сноуборда за моята възрастова група мисля, че съм един от най-добрите. Преди карах само в гората, по улеите на Банско, но след една жестока травма и сериозно счупване на тазоберената кост на 6 места съм по-предпазлив. Сега много ми хареса маунтинборда, нали го пробвахме с теб и ми се струва много приятно.

От всичко, което изброи, кой спорт ти е най-присърце?

Е, сноуборда определено!

Къде за теб е най-хубавото място за каране?

Гората на Банско. Извън България обичам глетчерът Хинтертукс, но като караш извън пистата трябва да познаваш много добре терена. В Хинтерстукс даже ме затрупа една малка лавина – добре, че беше от пухкавия сняг. Аз я видях и си свалих сноуборда – така се предпазих. После като гледах записа от камерите наистина си беше много опасно.

Това ли е най-екстремното ти преживяване?

Определено това беше преживяването, което най-много ме уплаши. Всъщност повече се изплаших след това, защото беше наваляло много сняг и трябваше да ходя – много се страхувах да не падне цялата лавина. Добре че моя приятел беше горе и спираше хората да не минават, за да не падне козирката.

А кое е най-екстремно ти преживяване и пускане?

Ооо, най-екстремното ми преживяване беше през 2005 г., в края на април, на Хинтертукс, с един мой приятел. Беше наваляло ужасно много сняг, тръгнахме да караме из пистите. Обикновенно първи кара този, който познава добре района – в случая аз, но в края на деня моят приятел тръгна преди мен и в един момент изчезна и аз помислих, че се е спуснал бързо и е долу на лифта. Слезнах аз, но него го нямаше, а той нямаше телефон, и ми звъни жена му и вика: „Илиан (така се казва моя приятел) нещо се майтапи и праща SOS.”. Аз тръгнах от горе по следите и видях на едно място, че се разделят. Спрях, свалих си борда и започнах да ходя, да го викам. По едно време го чух той да вика: „Владо, стой! Не идвай!”. Започнах да пълзя и го виждам на едно място като балкон пред 30 метрова пропаст! Видях, че е сериозно и няма измъкване. Обадих се да дойдат с хеликоптер и го измъкнахме жив и здрав, слава богу.

Иначе най-екстремното ми пускане беше когато си счупих тазобедрената кост на Банско с много висока скорост – тогава изпитах най-ужасната болка. Не знам как издържах, докато ме закарат в Пирогов и ме упоят. Първите ми думи след това бяха: „Кога ще мога да карам отново?”.

Ние знаем нещо, което ти пропусна – обичаш да се гмуркаш.

Да, това ми е нова страст. Не съм се гмуркал много, но единият път беше много гот, защото направихме страхотни снимки. Мисля да ходя да се гмуркам в Египет. В Европа е една от най-добрите дестинации, зависи за какво искаш да се гмуркаш – за риби или да гледаш. За мен най-хубавото място е Големият бариерен риф, също и Малдивите. Трябва да изкарам и курсовете за рек-дайвинг, да гледаш потънали кораби, самолети, е доста интересно.

Да те върна на бордовете – кога започва и свършва сезона за теб?

Ами зависи от времето, но съм карал в Хинтертукс и през август. Иначе го откривам октомври и го затварям април.

Слушаш ли музика докато караш борда?

Не и мисля, че е много опасно. Ако имах възможност, бих забранил карането на писта със слушалки, защото може да стане причина за сериозен инцидент.

Какво обичаш да правиш през свободното си време когато не си на борд?

Много обичам да слушам музика, да чета книги, основно професионални и винаги гледам като съм на среща или диспут да съм много добре подготвен. Много обичам киното, обичам да ходя и по клубове. Много обичам да слушам вокалния мелодичен хаус, също мелодичен рок. Обичам да ходя на концерти и клубни партита, когато имам време.

За финал, ще ни разкажеш ли как комбинираш финансите с екстремните спортове?

Ми явно ми идва отвътре, явно едното компенсира другото. Имам доста приятели, които са екстремни натури.