НДСВ

Политическата конкуренция през 2011 г. е на път да роди два сходни продукта - в две дами, с идентичен профил, усилено се инвестира PR. Все по-често те дефилират из медиите с изобилие от електорално доверие. Запознатите със социологически практики знаят, че това никога не е случайно. Щом на някой политик почне да му се вдига рейтингът - особено когато нищо забележимо не е направил, значи го готвят за нещо по-голямо.

Едната дама е Меглена Кунева, другата - Кристалина Георгиева. Бивш и настоящ еврокомисар. Едната с визитка на успяла жена с висок пост в Световната банка, другата - на човек, който допринесе за членството на България в ЕС.

За Кунева е ясно, че се готви за кандидат-президент Номинацията й бе афиширана официално от НДСВ преди година, тя не отрича, а и чрез рейдовете из радиа и телевизии се държи като в предизборна кампания. Напоследък се изявява като гласовит говорител срещу управлението на ГЕРБ. Но на кого? Симеон Сакскобургготски също е изненадващо медийно активен, знаят се топлите й връзки с Георги Първанов, очертава се да е "надпартийна, независима" кандидатура на лявоцентристки блок, чийто профил ще се очертава с наближаването на вота.

Кристалина Георгиева също бе спрягана за президент, макар че не може поради изискването за уседналост. Най-любвеобилни и щедри на рейтинги към нея са социолози, политолози и медии, гравитиращи към ГЕРБ. "Синята коалиция" почти официално видя Бойко Борисов президент, а Георгиева - премиер. Доколкото плановете на управляващите зависят от личните амбиции на Борисов, а той ще е наясно със себе си в 12-ия час, бъдещето на настоящия еврокомисар е несигурно. Но усилено й се гради образ на професионалист и харесван политик, което показва, че е състезател, когото "треньорът" Борисов обмисля да пусне във вътрешен мач.

Двете дами със сигурност ще имат все по-голямо участие в обществения живот и ще диктуват дебата по важни европейски теми. А такива има доста - Шенген, еврозоната, усвояването на фондовете и т.н. Това е предпоставка европейската интеграция на България, която бе считана за приключила с влизането ни през 2007 г., да се върне като акцент в публичната дискусия. Това е добра новина.

Добрата вест е свързана с факта, че дискусията за европейската интеграция на България е все още наполовина изговорена. Има какво да бъде казано, и то може да бъде чуто в спокойна среда, каквато нямаше покрай забързаното ни кандидатстване и резила по спрените фондове. Но е добра най-вече заради това, че политическата комуникация все някога трябва да излезе от бабаитския, лаишки и провинциален тон, диктуван от Борисов. Кунева и Георгиева нямат шанс да го надприказват, нито да заемат мястото му в телевизора, но присъствието им би внесло спокойствие и експертност сред бездарната войнстваща глъчка. Колкото й Кунева да говори чиновнически скучно, да носи наследството на "йесмен", а Георгиева да е натоварена с негативите на Световната банка (инструмент на наднационалния капитал), по-добре да слушаме тяхното мнение за случващото се в ЕС. Другото го знаем - как Берлускони премерил с педи гърба на Бойко Борисов или как България ще пребъде, "следвайки неотклонно националните приоритети" (плакатния псевдопатриотизъм на Първанов).

Лошата новина не е в сходните характеристики на двата политически продукта. Тя е, че това забележително съвпадение - водещите конкурентни политически сили да търсят промяна чрез идентични фигури с европейски профил, е чисто стечение на обстоятелствата. То е конюнктура, а не ропот на партиите срещу ширещия се просташки мачизъм.

Кунева ще бъде алтернатива на ГЕРБ не защото някой от опозицията е прозрял нуждата от европейски дебат в България. А просто защото няма друг кого да лансират. Кунева, без да е за мирисане, е единственото цвете от тройната коалиция, от което не се носят зловония. А се предполага, че тя може по женски да подложи крак на мъжкаря Борисов.

Сходно е и положението с Георгиева. Тя може и да не е чак такъв експерт, от който непременно и неотложно България да има нужда. Но кого да сложи Борисов за премиер, ако стане президент, с кого да смени Дянков, кой би освежил кабинета?

С Менда Стоянова и Ваньо Танов? Георгиева изглежда най-малкото зло. А "всенародното й одобрение", което трескаво се подготвя в момента от имиджмейкъри, все ще даде плод. За известно време тя би била обществено приемливо попълнение в кабинета, въпреки че сега говори колко добре се чувства в ролята си на комисар.

Такава ни е политиката - банката с кадри е къса, изборът е малък, визионерството на политиците стига единствено до тарикатлъка кой кого да надцака. И все пак по-добре Меглена Кунева и Кристалина Георгиева вместо войнстващия популизъм на Борисовци, Цецовци и Първановци.