НДСВ

Аз лично силно бих подкрепил Меглена Кунева, ако окончателно реши да се впусне в президентската надпревара, казва Даниел Вълчев

Даниел Вълчев е роден на 10 август 1962 г. в Бургас. Бивш вицепремиер и министър на образованието от НДСВ в кабинета "Станишев" (2005-2009). Доцент, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" по обща теория на правото и политически и правни науки.

 - Г-н Вълчев, политиката временно се отказа от НДСВ, но НДСВ май не се отказва от политиката?

- Така е, но знаем, че за любовта обикновено трябват двама.

- Може ли предстоящите президентски избори да се окажат голямото завръщане на партията на политическата сцена?

- Възможно е да се случат различни неща, но на мен най-много ми се иска да се случи едно нещо. И то е хората да се откажат от по-нататъшни празни надежди, че ще дойде отнякъде един голям юнак и ще разреши всичките им проблеми за една нощ, и да заложат на хора, които са спокойни, нормални, откровени, знаещи. Немалка част от хората, генетично свързани с НДСВ, отговарят на подобен профил, поне според мен.

- Но не попадат ли тъкмо те в т. нар. средна класа, която кризата топи?

- Вероятно е така. И всъщност един от проблемите на българското общество е, че през годините на преход оставихме големи сектори от обществения живот нерегулирани или с изкривена регулация. Така при отсъствието на стабилен и предвидим правен ред и при едно нееднообразно правоприлагане, ако трябва меко да се изразя, се породиха твърде големи и, което е по-важно, морално неоправдани социални различия. И сега, когато трябва да понасяме тежестта на кризата, се вижда, че не искаме да я носим солидарно и този, който има повече, да понесе по-голяма част, а се опитваме, както обикновено, да я стоварим на гърба на тия, които нямат. Аз бях един от хората, които активно лобираха да има плоско облагане - и за корпоративния данък, и за личното подоходно облагане. Това стимулира икономиката и оказва натиск за осветляване на доходите. Днес може би е време внимателно да преценим дали все пак не е добре да разпределим тежестта на това, което се случва в страната, по един малко по-справедлив начин.

- Либерал, който пледира за пропорционални данъци! Е сега вече ще ви обвинят, че сте комунист!

- Ако някой си мисли, че либерализмът в съвременния свят изглежда така, както е изглеждал в края на XIX век... Да речем, в трудовете на Бенжамен Констан, значи е поизостанал. Да си човек с либерални възгледи днес означава да си за максимална икономическа свобода - първо. И второ - да си за стабилен и предвидим ред, тъй щото икономическата игра и всяка друга социална активност да стават по определени, изначално известни и валидни за всички правила. Но пазарното общество също има своя етика. Това не означава, че човек, който има повече, не трябва да участва по-активно и с по-голяма тежест в разходите на обществото. Плоският корпоративен данък стимулира икономиката, а какво точно стимулира плоският подоходен данък? Същото е при облагането на наследството. Все едно ли е дали оставяш на децата си 100 хиляди или 100 милиона лева? И именно това е знак за социална отговорност, а не да се умиляваш от факта, че ще вдигнеш пенсиите с 10 лева.

- Време ли е за преосмисляне на данъчната политика?

- Смятам, че е време за преосмисляне въобще на начина, по който разглеждаме участието на всеки един от нас в обществото. Всеки трябва да участва в общите тежести, като живее в една организация, и очевидно това участие не може да бъде равно. Така както човек, впуснал се в политиката, не може да се сърди, че му гледат сметките и имуществото. Това е част от цената, която той плаща. Той има по-големи възможности за влияние, но затова пък има и по-големи отговорности. Същото е и с богатството. Богатството не е личен въпрос. Щом си богат, имаш по-големи задължения към общността. В личното потребление трябва да има някакво приличие. Така поне мисля аз.

- Като ви слушам, сте готов за либерален, а даже и социален президент. Защо се оправдавате, че сте още млад?

- Стар ли ви се виждам? Дали си млад, е въпрос на това как се чувстваш.

 - Имам предвид, че така оправдавате нежеланието си да се кандидатирате за президент.

- При мен проблемът е друг. Твърде много неща искам да направя в следващите години, които не се съчетават твърде успешно с такава позиция.

- Какви неща, ако не са тайна, разбира се?

- Нищо тайно няма. Въпреки че никога не съм преставал да преподавам в университета, имаше няколко години, през които имах тежки ангажименти и доста бях намалил часовете си. Иска ми се да понаваксам. Подготвям един нов лекционен курс, пиша учебник. Скицирал съм няколко статии и една монография. С известно неудобство признавам, че подготвям сборник с разкази. Тези неща ме вълнуват. Иска ми се да ги изкарам навън, за да видя дали с това ще ми се занимава.

- Как възприемате идеята за цар - президент?

- Аз мисля, че това е спекулативно говорене въпреки личните качества на Симеон. Той винаги е твърдял, че не разглежда подобна възможност. Аз лично силно бих подкрепил г-жа Кунева, ако тя окончателно реши да се впусне в президентската надпревара. Мисля, че тя в културно отношение е тъкмо този тип човек, който би способствал за нормализиране на политическия живот в България.

- Нима още има съмнения около кандидатурата й?

- Ами аз поне не съм чул да го е извикала с пълен глас. Всеки човек има своите колебания. Защото, съгласете се, политическият живот в България, дори и извън обичайната екзотика, е свързан с всякакви неприятни усещания. Утре ще обявят, че има брат близнак, който е наркотрафикант в Латинска Америка или крие шест извънбрачни деца. Просто при нас тези неща сериозно прекрачват здравия разум. А пък и има достатъчно време. Още не знаем имената на нито един от играчите.

 - И г-жа Фандъкова бави кандидатурата си за втори мандат. Това покачва шансовете ви...

- Пак опираме до хипотези. Г-жа Фандъкова не е казала, че ще се кандидатира, нито че няма да се кандидатира. Не е казала и за какво ще се кандидатира.

- Допускате, че може да се пробва за президент ли?

- Йорданка Фандъкова е много качествен човек и би била подходяща за различни позиции.

- Сигурно имате конкретни идеи за промяна на София?

- София е град, в който могат и трябва да бъдат направени още много неща. И той като всичко в страната е позанемарен. Мисля, че ако се решат 3-4 от основните му проблеми, София има шанс да стане един от много добрите европейски градове. И то не просто като сгради и улици, а като приятен за живеене град. Въпросът с транспорта, в това число и с паркирането за мен е ключов. Жизненоважно е в града да има няколкото оси, по които да се придвижваме бързо от една точка на града до друга, без непременно да минаваме през центъра. Осветлението, чистотата. Проблемите се знаят. Да се спре хаотичното презастрояване, в София почти не останаха градинки. Понеже тема на деня беше събарянето на прословутото барбекю на Доган - къде са гледали контролните органи толкова години? Защо не го бутнаха, като беше част от управлението? Общинската администрация не се е сменила, главният архитект не се е сменил. Защо чак сега се сетиха? Утре, като му изтече мандатът, ще се присетят, че и Борисов е вдигнал нещо незаконно. Това е целият проблем в България. Администрацията, особено общинската, е много податлива на влияния. Изчаква да види кой е силният на деня и кой слабият и едва тогава се задейства.

- Колко сериозна е заявката ви за кмет на столицата?

- Не знам защо се фиксираме върху този въпрос.

- Ами защото е интересен.

- София си има кмет, при това според мен добър кмет, когото подкрепям.

 - Одобрявате ли идеята за фискален борд на министър Дянков?

- Изцяло я одобрявам, въпреки че не съм чувал това да е практика някъде. Но доколкото при нас всяко правителство намира своите основания да излезе от икономическата разумност, напълно подкрепям да има някакви спирачки. Това би било чудесно, но не мисля, че ще се приеме.

- Защо не? Вече се формира някакво политическо съгласие по темата.

 - Като изгласуват съответните разпоредби, тогава може да кажем, че има политическо съгласие. Иначе на приказки го докарваме. Припомнете си матурите. От 1999 г. с голямо съгласие се прие в България да има матури. После пак със съгласие се отлагаха. Така ще стане и с пакта - в един момент ще чуем: добра идея, супер, но не му е сега времето. Аз не съм оптимист, но ще бъда приятно изненадан, ако такова нещо се приеме.