НДСВ

С доц. Даниел Вълчев, вицепремиер 2005-2009 г., разговаря Лиляна Клисурова

- Г-н Вълчев, спрягат ви за кандидат за президент, за кмет на София, за кмет на Варна. За кой пост ще играете или отново сте вечният заподозрян?

- Не знам дали не се освободи място за началник на столичната пожарна, но затам със сигурност няма да се кандидатирам. За момента имам други житейски планове. Единствената позиция, за която наистина съм мислил, че мога да съм полезен, е кмет на София. Но няма как да стане, има сериозни пречки.

- Какви са те?

- Основната е, че чувствам Йорданка Фандъкова като мой приятел, винаги съм я подкрепял и считам, че тя е добър кмет.

- Но ако тя не е кандидат за кмет, а за президент?

- Тогава съм готов да дам ново интервю.

- Кой трябва да е кандидатът на НДСВ за президент? Завъртя се името на царя или пък Кунева?

- Рано е за коментари. Но е време да се излъчват кандидати за президент и въобще на възловите позиции в управлението хора, които имат виждане и могат да свършат работа, а не просто умеят да говорят. Време е да разберем, че проблемите на тази страна няма да бъдат решени от Батман, нито от Човека паяк, нито от следващия комикс герой. Те ще бъдат решени от самите нас, когато имаме волята, ума и постоянството да приемем и да спазваме едни определени правила, както е в цял свят. А за да се случи това, на България й трябват лидери, които не само да говорят по цял ден какво ще направят, но и да направят така, че нещата да се случват.

- Кой може да направи това, да се кандидатира за президент например?

- Има немалко достойни хора. Например Меглена Кунева.

- Каква кандидатпрезидентска битка очаквате, след като в нея се включат Алексей Петров, Батето...

- Трябва да бъде битката на новото политическо мислене, което, ако ползваме държавната символика начената от ГЕРБ, може да наречем ХИМН (хора интелигентни, морални, нормални), битка срещу цялото статукво – тук включвам и всякакъв вид недоубита номенклатура, и неясни полусилови-полумилиционерски структури. Ако имаме воля за промяна, всички, дори управляващите, трябва да се обединим около кандидатурата като тази на Кунева.

- Ще се спаси ли Борисов, ако се премести на президентския стол?

- Не съм политолог, за да прогнозирам какво ще се случи. Борисов е достатъчно практичен, така че не изключвам нито един вариант. Но победата не му е осигурена предварително. За Борисов би било умен ход да подкрепи Кунева.

- Попитах конкретно за Борисов, защото СДС предрече, че след президентския вот е възможен предсрочен за парламент.

- В политиката всичко е възможно, но не виждам какво би предпоставило такова нещо. В момента, поне аритметично, мнозинството е стабилно, не се вижда и натиск за избори. А ние, българите, трябва да свикнем, че си избираме управляващите за 4 г., а не на четвъртия месец вече да не ги харесваме. Дано правителството си изкара мандата, както предните три, за да се разбере веднъж завинаги, че повечко трябва да се мисли, преди да се пусне бюлетина и преди да решим, че сме „много заети” в деня на вота. Нека изкара още 2 години – това има силно възпитателно значение.

- Въпреки грешките, въпреки срива в икономиката и обедняването на хората... звучи като наказание.

- Не. Проблемът не е в икономиката, а в несъответствието между приказки и действия. Например парното – колко месеца се пънаха, че ще свалят цената на газа, че не знам какви договори ще сключват, че ще има ново ръководство на „Топлофикация”... и накрая какво – хората, като си видят януарските сметки, им се завива свят. Защо? Защото не можеш с административни действия да решаваш икономически проблеми, или поне не дълготрайно. А всичко, което се прави, е в този план. Правилата са най-важни – както за икономиката, така и за правния ред. Затова започнахме гражданска инициатива – Юридически барометър. Какво се вижда – когато един закон се променя 7 пъти и той предвижда 60 – 70 подзаконови нормативни акта, нормално е никой да не спазва тези правила, защото никой не ги знае напълно. - Говорите за правила и конкретни действия, но в последните месеци държавата се е превърнала в ченгеджийница, всички се занимават само със скандали, компромати, СРС-та. - Всеки се занимава с каквото умее. Ние това искахме – силна ръка, тежковъоръжени полицаи да нахлуват в офис с две секретарки... Получихме го. В съвременния свят трябва да е ясно едно – ако човек не иска някой да го чуе какво е казал, по-добре да не го казва. Но фактът, че обществото се занимава не с това кой какво е направил, а откъде е изтекла информация, показва, че обичаме да се плъзгаме по повърхността, а не виждаме нещата такива, каквито са.

- Основните критики ги отнася Цветанов – трябва ли да подаде оставка?

- Проблемът на МВР не е в това, че Цветанов е добър или лош министър, а по-скоро, че там няма промяна на правилата в системата.

- За последните скандали със СРС-тата го отнесе шефът на ДАНС Цветлин Йовчев. Изкупителна жертва ли е той?

- В такива случаи личи кой колко струва. Защото след скандала с Калина Илиева от фонд „Земеделие” баща й даде оставка, а не я е назначил той. Когато човек е морален, прави такива актове. Така и Йовчев – той е свестен мъж.

- Цветанов ли трябваше да си отиде вместо него заради скандала със СРС?

- Ето какво е мисленето ни – ние си нарочваме една изкупителна жертва и изсипваме всичко върху нея. До онзи ден Цветанов беше добър, като ловеше някакви Нагли, Скромни, Октоподи, Калмари...

- Какво е реално свършеното в МВР?

- В началото се тръгна с големи приказки и се създаде впечатление, че нещо драматично ще се случи в борбата с престъпността. Това нямаше как да стане. В историята на САЩ, страната с може би най-силната организирана престъпност през 20 век, показва, че ако имаш силни институции и правен ред, ще успееш да се наложиш. Но няма да го направиш, ако просто някой посочи поименно бандитите и им сложи белезници. Нима американските институции не са знаели къде е Ал Капоне, да не би той да е бил партизанин в Апалачите? Защо не са го проснали още първия ден? Затова тази страна е голяма – защото, ако направиш това без доказателства спрямо един бандит, утре ще го направят спрямо обикновения човек, а други ден – спрямо теб. Аз лично мисля, че престъпният контингент трябва системно да се тормози. Поприбери го за 24 часа малко да втаса. В това няма лошо. Но това е технологията на работата на правоохранителните органи, а не знаме, което да се развява. Защото иначе излиза като онзи виц: Цветанов хванал грип, но съдът го пуснал.

- Как изглежда случващото се в политиката и държавата отстрани?

- Жал ми е, че не успяваме да канализираме обществените усилия в името на една голяма цел. Продължаваме със сигналите, че е най-правилно всички да се спасяваме поединично. Ние сме все тези срещу онези, „Левски” срещу ЦСКА, а не си даваме сметка, че има и национален отбор. И в него играчите трябва да си подават топката, а не да се ритат.

- Къде е алтернативата?

- Вече казах – в ХИМН – хора интелигентни, морални, нормални. Това трябва да е партията на бъдещето.

- Кога я правите?

- Когато се събере критична маса от хора, които считат, че това е пътят.

- Не е ли алтернатива АБВ?

- Не знам какво е това, това не е ли началото на азбуката...

- Това е президентският проект, създаден като алтернатива на властта.

- Не искам да кажа нищо лошо за Първанов, но моето мнение е, че този проект не би могъл да върви накъдето и да е, защото в него няма енергия. Единственото ясно е, че има голяма амбиция, съчетана с голяма липса на възможности.

- Възможно ли е алтернатива вдясно – говори се за нови проекти, Софиянски ще възражда дясното...

- Ако бръкнем в гардероба и не се притесняваме от миризмата на нафталин, можем да извадим какво ли не от зората на демокрацията. Големият въпрос е дали ще търсим алтернатива с нов популистки проект и отново, както казвахме по Тодор-Живково време – 95% от парата на кораба ще отиде в свирката, или все пак ще опитаме да насочим този кораб да върви нанякъде.