НДСВ

Създаването на 200 закона и 800 подзаконови актове годишно е твърде голяма и ненужна динамика, казва Даниел Вълчев, ръководител на проекта "Юридически барометър"

Господин Вълчев, какви са изводите от изследването и какви проблеми фиксира то? - "Юридически барометър" е гражданска инициатива, която опитва да създаде обобщена картина на правния ред в България, защото голямата картина често ни се губи. Ние постоянно чуваме и четем какво се случва в парламента, но не си даваме сметка, че годишно парламентът приема около 200 закона, а Министерският съвет - около 800 поднормативни акта. Един студент за петте години обучение ще трябва да премине през 5000 норматива, хиляда от които съвсем нови. Това е твърде голяма и ненужна динамика.

Къде са големите грешки?

- Има закони, които се променят твърде често. Да вземем например Кодекса на труда - седем пъти за година. Не може Министерският съвет да се подвежда по един министър - в случая социалния, и да гласува по четири промени годишно в Кодекса на труда. Не можеш да имаш доверие на някого, който през януари не може да предвиди, че през март пак ще се наложи да променя този документ. Това са сериозни неща - те не засягат трима души, засягат милиони българи.

Но тази динамика, разпокъсаността на законодателството, надявам се, са преодолим въпрос. Ние наистина имаме добри традиции в законотворчеството. Просто в последните години се поувлякохме в това, че демокрацията означава, че всеки може да си създава каквито правила му хрумнат.

Това "свръхпроизводство" на нормативи нов феномен ли е?

- Не бих казал, макар че в последните две години има няколко свръхактивни министри - Мирослав Найденов и Стефан Константинов. Заедно за шест месеца те са издали общо 85 акта. Но във всяко правителство има такива фигури.

За какво говори тази свръхактивност?

- За много неща. Но ако трябва да сме обективни, специално за тези две сфери си има причини. В здравеопазването трябваше да бъдат регулирани едни стандарти, а земеделието е сфера, в която има и твърде много европейски регламенти. Земеделието като цяло е една лошо управлявана система и това не са отнася само до настоящото ръководство. И преди е било така. Това е една много раздробена система, директивите са много и т.н.

Но конкретният проблем е, че в това море от нормативни актове един обикновен фермер не може да се оправи и му се налага да наеме поне двама адвокати. От друга страна, подобна среда е много благодатна за корупция - не говоря само за земеделската сфера, а за всичко. Това е всъщност почвата, върху която корупцията цъфти - многото и неясни правила.