НДСВ

Н.В. Цар Симеон ІІ отговори на няколко въпроса на „ББСС Галъп Интернешънъл” за юбилейно издание по повод за 20-годишнината от създаването на агенцията. Публикуваме краткото интервю.

Как научихте за „Галъп”?

Gallup International e авторитетна и уважавана изследователска агенция с внушителна история – близо 65 години. Показателно е в колко точки по света има представителство. По тази причина познавам проучванията й много преди да открие офис в България. Разбира се, обмисляйки подходящия момент и възможността да се завърна в Родината след демократичните промени, следях внимателно политическите процеси в страната, в това число и анализите на общественото мнение, подготвяни от господата Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.

Имали ли са значение социологическите проучвания за вашата работа?

 Вероятно си спомняте, в мандата ми като министър-председател многократно съм подчертавал, че не робувам на рейтинги. И това е така. Но факт е, че социологията може да бъде полезна в управлението, защото показва нагласите, очакванията, тенденциите в мисленето на хора с различна възраст, образование, професионален статус и т. н. Считам, че проучванията са чудесен ориентир, но не бива да натоварваме социолозите с отговорността, която хората очакват от политиците, избирайки ги. За пример мога да дам ситуации, в които общественото мнение е било скептично спрямо дадено решение на правителството, а в последствие се оказва, че то е било адекватно и разчетено напред във времето. Спомням си добре обществените нагласи и дебати преди да подпиша договорите за членство в ЕС. Дали днес процентите на скептиците биха били същите?!

Каква роля отреждате на „Галъп” в българския преход?

В първите години на прехода появата на международна изследователска агенция бе нещо непознато и ново за нашето общество. Хубаво е, че днес и в полето на социологията конкуренцията никак не е малка. Но тук по-важното е друго. През изминалите 20 години нашето общество стана свидетел на много реформи, промените идваха една след друга. В такъв сложен процес особено важно е как всичко това се обяснява на хората, за да видят позитивното и перспективата. Смятам, че екипът на „Галъп” у нас се справи отлично с тази задача.

Възможно ли е социологическите изследвания да влияят на общественото мнение?

Струва ми се, че в едно демократично общество, в което съществува прозрачност и свобода на словото, всичко, което се поднася в публичното пространство, влияе във формирането на общественото мнение. Социолозите имат „привилегията” да говорят от името на хората, позовавайки се на тяхното мнение. Оттук произтича и голямата им отговорност. Въпрос на професионална етика, принципи и най-вече на независимост е как резултатите от проучванията се поднасят на обществото.