НДСВ

Пред Великден от памтивека чистим домовете си. Не защото къщите ни са мръсни, а защото с този домашен ритуал изхвърляме лошото, грозното, болестите, нечистото, мрачното, мъчнотията за цяла година напред. Слагаме ново начало, както Воскресението е начало и надежда. Започваме на чисто.

Ние, българите, сме чисти и чистоплътни хора. И домовете ни са чисти. Защо тогава градовете ни са мръсни?

Чистотата е първото нещо, което всеки гост на града – българин или чужденец, забелязва. Чистотата е първото нещо, което ни впечатлява в европейските градове.

То е като визитна картичка – обща и лична, какви сме. Въпрос на престиж, но и на вътрешна потребност и самоуважение.

Нашите малки градове са по-чисти. Нашите големи градове са сюрреалистичен пейзаж с найлонови торбички дори и по дърветата.

Ние се шокираме от мръсотията и се възмущаваме, че някой не се е погрижил да изчисти.

 Дали само общината и „чистотата” са ни виновни за мръсните градове?

 Дали разликата между чистия малък град и мръсния голям град не е и в това, че в малкия град всички се познават, а в големия град анонимността позволява всичко? Като да си изхвърлим боклука от балкона. Дали, докато чистим пред Великден домовете си, можем да отделим и малко време да помислим какво ние сами можем да направим за мястото, в което живеем, от другата страна на вратата на дома си?

А какво би станало, ако всеки от нас съвсем лично и всекидневно сам опитва да промени малко по малко своя собствен пейзаж под прозореца? Ако всеки от нас, повече от 7 милиона българи, се наведе веднъж и вземе един боклук от улицата, за да го изхвърли където му е мястото – в кошчето? Не защото е „модерно”, „екологично” или „щадящо околната среда”, а за да му по-драго на очите. За колко време ще си изчистим градовете?

Отпадъците не са само наш проблем, те са световен гигантски проблем. Полиетиленовите боклуци се разграждат за период от 20 до няколкостотин години и най-често ни надживяват. Те са биологично неразградими, но се разграждат от слънчевите лъчи на малки токсични частици, които попадат във водата и почвата. И така влизат в храната ни. Вредят на здравето ни сега и на поколенията в бъдеще. Всички тези факти са публично известни. Какво ни пречи да събираме отделно пластмасовите пликове и бутилки, батериите, хартията, както правят в много други градове по света? Не защото така трябва, а защото ни засяга лично.

Тази събота мнозина ще излезем да почистим улиците и кварталите си благодарение на добрата идея на една медия. На много места ще се включат и общините. Значи и го можем, и го искаме.

Великденското чистене не е просто чистене. Великденският пост не е диета. Чрез тях пречистваме домовете и душите си. И го правим за себе си и с надежда за добро.

Но домът ни не започва от прага на вратата.

Н.В. Цар Симеон ІІ бе патрон на националната кампания „Искам да ми е чисто” през април 2005 г. Инициативата за кампанията бе на тогавашната Правителствена информационна служба. Героят от двата клипа – малкият Иван, днес е възпитаник на Държавното музикално училище "Любомир Пипков".