НДСВ

Във връзка с поредните лъжовни писания за царските имоти, този път във в. „Сега”, Минчо Спасов и НДСВ София твърдо заявяваме следното:

Адвокатите на НВ Симеон Втори имат грижата да отговорят на юридическите аргументи на кандидат- експроприаторите. Древният правен принцип за неприкосновеност на частната собственост- цивилизационен признак на Западното общество и конституционен постулат, ще се обсъжда в съда.

Затова за политиците - либерали по- интересен е историческия и политически анализ и дебат по темата. Елементарната юридическа и политическа грамотност на участниците разбира се са необходимо условие за водене на смислен диалог.

И понеже два монолога не правят диалог, добре е да се получи размяна на въпроси и отговори, а не скучно замерване с площадни пролетарски лозунги срещу сухи конституционни текстове.

В началото на всеки диалог е добре да е ясно

КОЙ ГОВОРИ;

КАКВО ГОВОРИ.

Накрая на диалога може би ще стане ясно и

ЗАЩО ГО ГОВОРИ;

Нека за улеснение обозначим спорещите и тезите им като СИНИ – привърженици на частния характер на Царската собственост (алюзията с дясно мислене, синя кръв и др. е случайна) и ЧЕРВЕНИ – противници на Царската реституция. (алюзията с комунизъм, и червени знамена също е случайна).

КОЙ НИ ГОВОРИ:

От СИНИТЕ:

Дали Цивилната листа е частна собственост, заплата, издръжка (обдръжка) на Царете се поставя от бащите на Търновската Конституция още през 1878 г- когато още не се е знаело кой ще е бъдещият Цар. Едва ли може да заподозрем депутатите Балабанов, Каравелов, Стоянов в симпатии към Кобургската династия – те просто не са знаели кой ще е Царя на България в началото на Третото Българско царство. В стенограмата от приемане на търновската конституция четем:

”Г. Каравеловъ отговори, че неговото предложение въ кратци е това: Първото обикновенно Народно Събрание требва да определи Liste Civile на князя до животъ."

Г-н Балабанов: "Заради това решението врьхъ заплатата на князя трЬба да са тури въ конституцията. Азъ мисля, че 1,000,000 фр. са много. Нъ на нашия князь. който ше бъде наша любовь. и, ако изпълни всичките ни надежди, наша честь и слава, тръба да са плаща толкова щото да може да са представя въ-тре и вънъ оть княжеството. За това предлагаме да му са плащал, по 600000 фр. въ годината."

Г-н Стоянов: "Въпроса като не е до толкова важенъ да определяме отъ сега платата на князя е не-практично. За туй предлагамъ щото Събранието, което ще избере князя, то да му опредъли и плата.

Г. Балабанов каза. че ний сме народъ. който ще може да плаща на князя си u ньма да прибегнемъ къмъ субсидии, както гърците. Азъ мисля, че тоя въпросъ е наистина важенъ и треба да са реши отъ сегашното Събрание, а не отъ другите."

Г. Хр. Стояновъ постоянствува на мнението си. Г. Балабановъ прибави: вНий имаме пълно право да решимъ тоя въпросъ, като оставимъ право на будущите Събрания да уголемяватъ заплатата на Князя, колчимъ той са съгласи на това. Това съшеетвува и въ другите Конституции въ членовете, които са касаятъ до ListeCivile на монарсите."

В по-нови времена хронологично първи по темата се изказва г-н Георги Марков. В свое интервю за вестник „24 часа” той разказва:

"Симеон II даде ясно да се разбере, че не би желал в парламента да има дебат за царските имоти, който да завърши с лесно предсказуемо гласуване, при пълното мнозинство на БСП. Според него това щеше да даде повод за безплодни дебати, а на недоброжелателите – да развеят знамето на "монархофашизма" и на "ограбването на народа". Очевидно бе желанието му, доколкото е възможно, връщането на имотите да стане чрез магистратурата, която е политически необвързана, за да не се чувства задължен на никоя политическа сила. Очевидно конфискационният закон можеше да бъде атакуван пред КС, но бе открит въпросът кой да направи искането. Царят не желаеше това да е политически орган – президент, Министерски съвет, група депутати. Нямаше и симптоми за такова нещо. Да се свика пленумът на ВАС или ВКС, бе абсурд. Оставаше главният прокурор. През март 1998 г. обядвах с г-н Иван Татарчев в Дипломатическия клуб в Горна баня. Посочих, че имотите си взеха дори бившите комунисти, а Величеството спи по хотели... С главния прокурор бяха говорили вече някои депутати и той изрази учудване, че още никой не е сигнализирал прокуратурата. Сигналът не закъсня. Отправи го моята близка Антоанета Димитрова. Тя изпрати възмутено писмо до главния прокурор как може в една правова държава на едни имотите да се връщат, а на други не, като посочи царското семейство. На 20 март 1998 г. в КС постъпи искане от главния прокурор за обявяване противоконституционността на закона за конфискация на царските имоти. С решение от 4 юни 1998 г. с 12:0 гласа Конституционният съд го обяви за противоконституционен."

Главният прокурор Иван Татарчев.

Това е първият Главен прокурор след промените от 1998 г., който ясно се разграничи от комунистическия режим. През 1998 г. той сезира Конституционния съд за противоконституционността на Царската национализация с твърдението, че:

 Законът противоречи на конституционно закрепения принцип, че Република България е правова държава - чл.4, ал.1 от Конституцията. С него грубо се погазват личните права на определен кръг лица - български граждани, които са напълно лишени от каквато и да било правна възможност да защитят тези свои права и законните си интереси. Това е несъвместимо с понятията за правов ред и законност, а противоречи и на чл.56 от Конституцията на Република България.

 „Синият” Министър - председател Иван Костов е категоричен привърженик на връщането на царските имоти и го удостоверява с писмено становище до Конституционния съд определя характера на одържавената Царска собственост, цитирайки Конституцията от 1947г.:

 " чл. 10 ал.2. "Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползват с особена закрила."

 Бащата на реституцията” – покойният народен представител Светослав Лучников, заедно с всички членове на Правната комисия на Народното събрание (без един) в специално становище до Конституционния съд подчертават личния характер на отнетите имоти и необходимостта от връщането им.

 Твърдението на единствения депутат- противник на царската реституция- г-н Янаки Стоилов , че "царските имоти са всъщност публична собственост на държавата или са придобити със средства на царете, получени от тях от държавния бюджет ", е единодушно опровергано и отхвърлено  с 8 на 1 гласа от членовете на Парламентарната правна комисия, която категорично приема: "Впрочем самият закон обявявайки за държавна собственост тези имоти с това признава, че те са били собственост на царете."

  Дванадесет конституционни съдии ЕДИНОДУШНО обявяват Царската национализация за противоконституционна и отменят Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд I и Борис III, Между тях е и г-н Неделчо Беронов- кандидат за президент на десните сили през 2007 г.

 С чл.1 ЗОДС се обявяват за държавни всички движими и недвижими имоти, които се намират в пределите на страната, принадлежат на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис или на наследниците им и са лично придобити от тях или са наследени.

Г-н Гиньо Ганев е виден български конституционалист (Човекът- Конституция) и първи български Омбудсман. В много свои изказвания и публикации той обосновава , че участието на Царете в гражданския оборот е на равностойна правна плоскост и отнемането или ограничаването на собствеността им чрез национализация или мораториум е противоконституционно.

ЧЕРВЕНИТЕ

Вносителите на Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе през 1947 г. са депутатите от управляващата Българската работническа партия (к). По думите на Главния прокурор г-н Ив. Татарчев:

"От стенографския протокол за 129-то заседание на Великото народно събрание, проведено на 18.XII.1947 г. (обсъден от Конституционния съд като доказателство по делото в Определението от 7.IV.1998 г.), е видно, че действително приемането на атакувания закон е обусловено единствено от политически съображения, а целта му е налагането на репресивна мярка срещу членовете на царското семейство, както се поддържа и в отправеното до Вас искане.

Мотивите към предложения за гласуване законопроект се състоят единствено от пристрастни и едностранчиви политически оценки за управлението на царете Фердинанд и Борис III. Не са изложени никакви съображения, че отчуждените имоти са необходими за "държавна или обществена полза" по смисъла на чл. 10, ал.5 от Конституцията от 1947 г., 16. респективно за "държавни и общински нужди" по смисъла на чл. 17, ал.5 от действуващата Конституция. Ясно е посочена и целта на закона: "след като монархията е вече повалена и членовете на тази династия са вън от пределите на Народната република, следва да се заличи всякаква следа от тях". В същата насока са и изказванията при обсъждане на законопроекта, като дори е изразено "съжаление", че не може да се наложи и друго "наказание" спрямо членовете на царското семейство."

Два дни след изгонването на Царското семейство от резиденция Врана, там се настанява министър- председателя Васил Коларов и УБО. До 1991 г. управител на резиденция Врана е служителят на УБО Георги Василев Коларов.

Ръководството на Българската Комунистическа партия и Държавна сигурност са основните ползуватели на Царските имоти.

72-РO ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ЦК НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ 13 ФЕВРУАРИ 1954 Г. ОТНОСНО ПРЕДАВАНЕ НА БИВШИТЕ ЦАРСКИ ДВОРЦИ ЗА ПОЛЗУВАНЕ ОТ ОБЩЕСТВЕНИ И ДЪРЖАВНИ ОРГАНИЗАЦИИ 

ПОСТАНОВЯВАТ:

Бившите царски дворци «Врана», «Бистрица», «Ситня* ково», «Саръ гьол.», «Кричим», «Евксиноград», «Баня» — Левскиградско, да бъдат предадени за ползуване па следните ведомствени и обществени организации: дворецът «Врана» с целия парк — на Министерството на земеделието, за да открие в него почивен дом за българските селяни;

Почивен дом за българските селяни никога не е изграден. Паркът и дворецът Врана се обитават от членовете на ЦК на БКП до 1990 г., а 1500 дка. прилежащи ниви са в управление на УБО към Държавна сигурност, което осигурява екологично чисти хранителни продукти за членовете на ЦК и ДС по време на аварията в Чернобилската АЕЦ.

Г-н Янаки Стоилов като народен представител от левицата в 38-мото Народно събрание през 1998 г. оспорва собствеността на българските царе с мотиви:

„царските имоти са всъщност публична собственост на държавата или са придобити със средства на царете, получени от тях от държавния бюджет”.

С 8 на 1 гласа Правната комисия в 38-то Народно събрание приема това твърдение за неправилно и незаконосъобразно.

Г-н Атанас Железчев като член на Земеделския Младежки съюз (ЗМС) е бивш политически затворник. След освобождаването му от комунистическите лагери са му дадени адвокатски права, докато на останалите освободени от лагерите, адвокатските права са отнети (напр. Адв. Минчо Драндаревски- от БЗНС Н.Петков). През 1998 г. е заместник- председател на 38-то Народно събрание. Като заместник председател на Партия РЗС и като адвокат първоначално твърди, че Царските имоти са държавни и незаконно са узурпирани от Царете. В последствие сменя позицията си и твърди, че имението Врана е било частна собственост на наследниците на Боне Хаджипетров и завежда 3 неуспешни дела за възстановяване на собствеността им.

Г-н Яне Янев е млад български политик с агрономическо образование. Няма преки документални доказателства за генезиса и финансирането на оглавяваната от него партия РЗС от Държавна сигурност и Силови структури близки до бившите служби.

С Решение на 41 Парламент налага Мораториум върху ползването на Царските имоти по предложение на г-н Янев съвместно с политическия си партньор Партия ГЕРБ.

Г-н Бойко Борисов е бивш преподавател в щата на ДС на Висшето Милиционерско училище ‘ Симеоново” . Главен секретар на МВР по време на управлението на Симеон Сакскобургготски 2001-2005 г. В този период няма негови сигнали или действия за извършени от длъжностни лица нарушения по връщането на Царските имоти.

След 2009 г. като Министър- председател г-н Бойко Борисов чрез парламентарното си мнозинство в 41 НС съвместно с г-н Яне Янев налага Мораториум върху ползването на Царските имоти и финансира от държавния бюджет адвокатски фирми , които да открият мотиви и аргументи за отнемане на Царските имоти по съдебен ред.

Проф. Владимир Петров е дългогодишен преподавател по социалистическо вещно право в Софийския университет. През 2001 г. е пламенен привърженик на Царя и царската реституция. След отказа да бъде включен като водач на листа на НДСВ на мястото на проф. Огнян Герджиков, рязко сменя убежденията си и в сътудничество с вестник ТРУД е основен автор , аргументиращ неправилното връщане на Царските имоти. На парламентарните избори 2009 г. г-н Петров е водач на Софийската листа на създадената от служителите на Държавна сигурност (Председател е доц. д-р Йордан Величков , зам. – председатели : д-р Петър Берон , д-р Йордан Тодоров , о.р. ген. Борис Вакавлиев и о.р. полк . Славчо Велков), „Съюз на патриотичните сили „ЗАЩИТА”. Към научните му приноси в областта на отмирането на частната собственост и тържеството на държавната общонародна собственост проявяват интерес учени от Куба и Северна Корея.

Г-н Тошо Тошев е бивш агент на Държавна сигурност с агентурно име „БОР”, бивш главен редактор на в-к „Труд” който публикува и финансира научните статии и книги на проф. В. Петров по темата Царски имоти.

Проф. Ангел Димов- (професор по икономика, а не по палеонтология) автор на ”Българските Царски имоти”- изд.на български аграрен съюз 2010 г. В този труд, авторът след като на стр. 44 одобрява атентатите в Църквата Св. Неделя и убийството на Г.Марков, приветства Доклада на Пленума на ЦК на БКП от Октомври 1963 под заглавие „ За по- нататъшното най-тясно сближаване и в перспектива за сливане на България със Съветския съюз” и апелира за актуалността на тази тема за бъдещото развитие на българо- руските отношения, противопоставяйки се на членството в ЕС и НАТО. Авторът посочва, че справедливите присъди от Народния съд срещу Принц Кирил и регентите са решили вече въпроса за Царските имоти, постановявайки като съпътстваща мярка и конфискация на имуществата на разстреляните.(стр.116)

КАКВО ГОВОРЯТ ” СИНИТЕ’ И ‘ЧЕРВЕНИТЕ’

За да отделим спорното от безспорното трябва да посочим 2-те тези:

На „Сините” –„ къщата” на Царете е била „синя”- т.е. частна тяхна собственост и едва през 1947 г. е боядисана в „червено’ както и другите частни имоти на българските граждани и индустриалци.

Цивилната листа е заплата, „обдръжка” и в момента на изплащането и става частна собственост за свободно разпореждане от получателя. Подобен е статута на заплатата на всеки държавен служител- в момента на изплащането й тя губи публичния си характер и дрехи, имоти, закупени с нея са частна собственост на получателя, независимо, че първоизточник на средствата е перо в държавния бюджет.

Интендантството на Цивилната листа е частно създадена, организирана и финансирана организационна единица на частната Цивилната листа, а не на армията или друг държавен орган. Ето защо интендантството на Цивилната листа липсва в систематикта на държавните органи в Конституцията и Законите на Третото Българско царство.

Има ясно описано и документирано разграничение между 3-те групи имоти, ползвани от Царете, фигуриращи в описите от 1933 г и 1947 г. (т.н. Списък на Кимон Георгиев):

А-Имоти- Частна собственост на Царете – Имение и дворец Врана,Царска Бистрица, Остров Св.Тома (непоискан) и др.

Б.Имоти- държавна собственост- предоставени за представителни нужди- Софийски дворец, Дворец Русе, Евксиноград и др.

В.Имоти- сградите на Царя, земята- държавна или общинска- някои хижи.

Имотите на Царете, стопанисвани от Интенданството на Цивилната листа не са отчужавани с административни производства за държавна и обществена нужда, а са закупувани с лични средства на Царете с крепостни актове, продавателни записи и други гражданско- правни сделки. Няма Актове за държавна собственост за тях, нито пък са управлявани от съответния министър, както повелява чл. 51 от Търновската Конституция. Дори самата сграда , обитавана от интендантството на ул. Московска не е държавна собственост, а закупена от Цар Фердинанд на публичен търг.

Имотите са върнати по процедура, приложена към всички български граждани с одържавени имоти. Съгласно чл. 2 ал. 3 от Закона за възстановяане на собствеността на одържавени недвижими имоти, се възстановява собствеността на всички имоти, „отнети без правно основание”. С Отмяната от конституционния съд на ЗОДС от 1947 г. Царските имоти са очевидно отнети без основание и няма нужда от специален закон , важащ за една личност. Подобен закон за една личност впрочем би противоречал на чл. 1а от Закона за нормативните актове, който постановява, че когато се цели правно въздействие върху патримониума на отделна личност се издава индивидуален, а не нормативен акт.

На „Червените” – Мненията се делят на четири:

Имотите може и да са били частни „сини”, но през 1947 г. са пребоядисани в „червени” – и това е неотменимо. ЗОДС 1947 г. имал еднократно, мигновено действие, което е неотменимо и днес тези имоти са държавни.

Имотите не били на Царя, а на държавата още преди 1947 г. и му били дадени с оглед Монархическата институция, която представлява.

Имотите може и да са частна собственост, но не са върнати по „правилния начин” -със специален закон- следователно са върнати незаконно. Т.е. изразено образно: Къщата под червената боя е синя, но боята е трябвало да се свали с шкурка, а не с шпатула.

Имотите са били частни, но с влизане в сила на присдата на Народния съд и разстрела на Принц Кирил и регентите, те са били автоматично конфискувани (вж. Проф. Ангел Димов”Българските Царски имоти” стр.19

Никой обаче не дава отговор на простия и ясен въпрос:

ЗАЩО ПРЕЗ 1947 г ДЪРЖАВАТА ЩЕ ОДЪРЖАВЯВА ИМОТИ, КОИТО ВЕЧЕ СА ДЪРЖАВНИ?

ЗАЩО ГО ГОВОРЯТ?

Нали “Когато фактите говорят и Боговете мълчат”?

За съжаление тази максима не важи за част от българските политици и медии. Поведението на много от тях ни води до думите на Марк Твен, че “Политиците толкова ценят истината, че я използуват твърде рядко”.

„Кой има полза”(Qui prodest) е бил първият въпрос, който римските юристи са задавали в началото на всеки спор.

Ясният отговор е- тези, на които се е усладило повече от 45 години да ползват Царските имоти за партийните си пленуми, ловни походи и другарски вечеринки. А тези хора – в миналото ДС-ри, сега олигарси, са вече и достатъчно богати, за да ги приватизират от политици като Борисов и Янев.