НДСВ

Книгата „Истината за царските имоти”, която излезе преди дни, предизвика нови дискусии чии са царските имоти. Автори и съставители на изданието са конституционният съдия Димитър Гочев, Емил Георгиев и Ивайло Шалафов.

При представянето дългогодишният парламентарист и бивш омбудсман Гиньо Ганев изтъкна, че зад изданието стои Инициативен комитет, включващ академик Георги Марков, Минчо Спасов, Ивайло Шалафов, Димитър Гочев, Борислав Цеков и други изтъкнати юристи и историци.

 Българските царе, като всички други конституционни монарси, са имали свои собствени лични приходи и имоти, чрез които са съществували като граждански лица. Затова се е наложило да има специален закон за тяхното национализиране през 1947 г. Историческите факти и правната рамка показват, че има цивилна листа, която представлява заплатата на монарха, има интендант на цивилната листа - институт, създаден да управлява заплатата на владетеля далеч преди да се знае кой ще бъде точно той. Интендантът и маршалът на цивилната листа никога не са били държавни служители, за разлика от генералите и интендантите в армията, каза Гиньо Ганев.

Днес ви предлагаме мнението по темата на бившия конституционен съдия Димитър Гочев.

Трябва ли Симеон Сакскобургготски и останалите наследници на царете Фердинанд и Борис ІІІ да доказват, че конкретни имоти са били тяхна собственост? Този въпрос отново е актуален, вървят и в момента съдебни дела - за резиденцията в Кричим, например.

Това става като пред съответните държавни органи, областни управители, министри и т.н. се представят доказателствата. И стигаме до следващия въпрос, който остава много спорен в момента - дали някои имоти, които са придобити за царете от техните интенданти, са били държавна собственост, или са тяхна собственост.

Въпросът за правната същност на цивилната листа на царя и избора на интенданта е съществен.

Цивилната листа представлява заплатата на царя, която се предоставя от държавния бюджет.

След като тези средства са придобити от царя (от държавния бюджет, разбира се), стават негова лична собственост. Следователно той може да яде, да пие, да се разхожда, да си купува дрехи с тях, защото това е неговата заплата.

С тези пари той може да купува и имоти.

И вместо монархът да отива сам да изповядва сделката пред нотариуса, той има назначен свой служител, а не държавен чиновник. Този негов човек - наречен интендант, управлява имотите му, купува и изповядва сделките с тях. Установено е с редица документи, че интендантът на цивилната листа е служител не на държавата, а на царя. Той действа в тези придобивни сделки като представител на царете Фердинанд и Борис Трети. И затова правните последици от сделките възникват в патримониума на царете, а не на държавата. Това е много важен момент и много хора правят грешка, като сравняват например дворцовия интендант с интенданта в едно военно поделение, където подобни функции се изпълняват от държавен чиновник. В случая с дворцовия интендант той е към цивилната листа и получава своята заплата от царя. Това е същината на спора. Въпросът е важен и трябва да се изясни.

Изводът, който можем да направим, е, че с решението на Конституционния съд от 1998 г. се отменя конфискационното действие на закона от 1947 г. за одържавяване на имуществото на бившите царе и техните наследници.

Мотивите на съда са, че конфискацията противоречи на действащата конституция. Така се възстановява старото правно положение върху собствеността на имотите.

Остава само наследниците на Фердинанд и Борис ІІІ да докажат с документи пред органите, които в момента управляват имотите (областни управители и министри), че те са били тяхна собственост преди 1947 г.

Някои от земите и сградите са придобити чрез дворцовия интендант, който е действал от името и за сметка на монарха. При тези покупко-продажби съответният монарх - Фердинанд или Борис ІІІ, са предоставяли съответни пълномощни за сделките на интенданта. Част от тях са намерени и приложени и в книгата “Истината за царските имоти”.

Други от имотите, доколкото ми е известно, са придобити директно.