НДСВ

Малцина софиянци днес си спомнят, че през 2001 г. Цар Симеон II и Княгиня Мария Луиза дариха на Столична община 968 097 кв.м от площта на парка „Врана” в обществена полза – за отдих на столичани, научни изследвания и за развитието на наш и международен туризъм.

Без да преувеличавам, мога да кажа, е това е едно от най-големите дарения от частни лица в българската история.

Паркът е уникален с богатото си разнообразие от растителни видове и достойно конкурира най-престижните по замисъл паркове в света.

През 2008 г. бе основан Обществен комитет за възстановяване и развитие на парка, в който влязоха водещи имена на ландшафтната архитектура в България като доц. Емил Галев, проф. Тодор Булев, проф. Атанас Ковачев и др. Извършено бе пълно заснемане на растителните видове, изчислени бяха нужните субсидии, назовани бяха възможностите за намиране на източници за финансиране и бяха отправени поредица от предложения към Столична община. Според направените разчети, при едно разумно стопанисване и поддръжка, паркът би се самоиздържал.

Изпратените писма, официално заведени в деловодството на Столична община, както и молбите за срещи с кмета, останаха без отговор.

От някои неотдавнашни публикации стана ясно, че г-жа Йорданка Фандъкова все още стои и се „двоуми чия собственост е паркът” и докато продължаваме да умуваме, прахосваме ценности, които оформят физиономията на града.

Похвално е, че наскоро общината взе решение за отварянето на парка при Военната академия „Г. С. Раковски” за нашите съграждани и гости на столицата. Мисля, че следващото разумно действие е да положи нужните усилия и да изпълни волята на дарителите – паркът „Врана” да бъде отворен за посещения. Не смятам, че градът ни разполага с твърде много зелени площи за отдих и почивка, че да лишаваме столичани от тази чудесна възможност.

Не се свършиха политическите спекулации през последните 10 години. Преди няколко дни министър Плевнелиев каза в една от националните телевизии, че ако колегите му не спрат безпочвените оспорвания на правото на собственост на Цар Симеон II, рискуват да задължат държавата да плаща големи неустойки от ненужните мораториуми, плод на мегаломанията на някои министри.

Непростима политическа незрялост е с лека ръка да се отхвърля решението на Конституционния съд от 1998 г.

Докога българските политици ще се мъчат да пъхат държавността под полите на партиите си?

Докога политическото присъствие ще се отъждествява единствено и само с показност и личен интерес?

Мнозина упражниха празнодумието си върху гърба на Царя, без да се замислят какво впечатление оставят след себе си. Нещо повече, от трибуната на Народното събрание и днес продължават да се сипят клевети по негов адрес, които карат чуждите дипломати да настръхнат.

Запитахме ли се някога какво правим за тази държава?

Огромно е наследство, което Цар Фердинанд I остави на България в областта на науката и културата. Една малка част от него е уникалният парк Врана, в който са вплетени голямата любов на монарха към природата и усета му към красотата. Не бива с лека ръка да прахосваме наследеното.

Заслужава си да кажем на властимащите: „Малко повече се вгледайте в миналото, за да сте полезни в настоящето, а бъдещето само избира кого да запази, да го увековечи или прати в забвение. Изборът е ваш”.

Нели Канева