НДСВ

11 години от кончината на Царица Иоанна

На 26 февруари се навършват 11 години от кончината на Нейно Величество Царица Иоанна Българска (13 ноември 1907 г.- 26 февруари 2000 г.)

 Царица Иоанна произхожда от многовековната Савойска династия, чиито корени се проследяват до 954 г. От 1416 г. графовете на Савоя са признати за херцози, а близо 300 години по-късно са провъзгласени за Сардински крале. От обединението на Италия през 1861 г. до кончината на крал Умберто ІІ през 1983 г. се титулуват крале на Италия. През 1896 г. Принц Виктор Емануил Савойски сключва брак с Принцеса Елена, дъщеря на черногорския крал Никола Петрович-Ньегош. В семейството се раждат пет деца: Принцеса Йоланда (1901); Принцеса Мафалда (1902); Престолонаследникът Умберто (1904); Принцеса Джованна (1907) и Принцеса Мария (1914).

Първата среща между Савойската принцеса Джованна Елизабета Антония Романа Мария и Българския цар Борис ІІІ е на 25 септември 1927 г. в Италия. По това време Цар Борис и брат му Княз Кирил Преславски предприемат обиколки в различни европейски държави, за да запознаят европейското общество с приоритетите на страната ни и с цел да се заговори позитивно за нея след пораженията от войните. След вечерята в кралския дворец Цар Борис вече е влюбен в младата принцеса. Двамата се виждат отново след две години – на сватбата на италианския престолонаследник Умберто, а десет месеца по-късно тяхната сватба става факт. Така любовта на Принцеса Иоанна към българския цар я довежда в България, която до края на живота си тя нарича своя Родина. По-късно Царица Иоанна споделя в спомените си, че е била очарована от образоваността и интелигентността на българския цар, от широките му познания не само в областта на политиката, но и в хуманитарните и инженерни науки, от факта, че говори 6 езика и свири на пиано.

Сватбата на Принцеса Джованна, която приема името Иоанна в чест на всебългарския небесен покровител Св. Йоан Рилски, и Цар Борис е съпроводена с доста трудности в отношенията с Ватикана, тъй като тя е католичка, а той православен. Голяма роля тогава изиграва папският представител в България – Монсеньор Анджело Ронкали, който е близък и на двамата. През 1959 г. той става Римски папа под името Йоан ХХІІІ.

 Любопитен епизод е, че при пристигането на младоженката на пристанище Бургас Сливенският Митрополит Иларион й подарява иконка на Иисус Христос, която оттогава тя носи винаги у себе си, до края на своя живот. Малцина знаят, че Царица Иоанна е умеела прекрасно да бродира. Тя често дарява на различни храмове църковни одежди, везани от нея в знак на благодарност към Бога за благоволението Му към нейни близки хора.

 Благотворителността е основната мисия в житейския път на българската царица. Със зестрата си тя купува от банкера Атанас Буров земя край София и построява болница, която днес носи нейното име. Отново с лични средства тя построява и санаториум за белодробно болни в Трявна, който е действащ и до днес. Царица Иоанна подпомага девически училища и пансиони, гимназии, различни дружества, ветерани от войните, културни организации, работи активно и с Червения кръст. В Държавния архив са запазени хиляди писма и квитанции, които свидетелстват за разпределението на личните й средства за благотворителност.

Когато на 28 август 1943 г. внезапно умира Цар Борис, Царица Иоанна е на 36 години. Младата вдовица проявява изключителна духовна твърдост и сила, като не позволява на мъката от личната загуба да я отклони от грижите по възпитанието на двете й деца – малолетния Цар Симеон ІІ и Княгиня Мария Луиза, както и от огромната й социална дейност.

Един от най-тежките моменти в живота й несъмнено е оскверняването на гроба на Цар Борис в Рилския манастир. В своите спомени тя разказва за мрачната нощ, в която няколко войници са докарали ковчега на Царя и са го поставили в парка Врана. По-късно гробът е изцяло заличен и досега не се знае какво е станало с тленните останки на царя.

Другото тежко изпитание в живота на Царица Иоанна е, когато тя напуска заедно с децата България. Новите властници им разрешават да вземат със себе си само най-необходимите вещи. Многократно тя пише писма с молба да й изпратят поне книгите от библиотеката, но и това не става. Дори напротив – новата пропагандна машина изфабрикува версии за „цели влакови композиции”, с които тя отпътувала от страната. Може би малцина знаят, че когато се урежда паспорт на изгнаническото семейство, валиден само за 3 месеца, Георги Димитров казва: „Сега сме квит с Борис”. Дълги години тоталитарната пропаганда упорито крие, че Цар Борис ІІІ лично се е застъпил пред германците за спасяването на Димитров в Лайпциг.

Първите години в изгнание са изключително тежки за Царица Иоанна в Египет, където вече са се преместили нейните родители – италианската кралска двойка. Майка й, Кралица Елена, й помага финансово и плаща обучението на децата. Години по-късно, когато успяват да си върнат отнетото в Италия, нещата се подобряват.

Промените в Източна Европа след 1989 г. донасят дългоочакваната радост и в Царското семейство. В началото на септември 1993 г., след 47-годишно изгнание, Царица Иоанна се връща в любимата България – точно, когато се навършват 50 години от смъртта на Цар Борис!

Царица Иоанна е погребана на 4 март 2000 г. в Асизи, Италия. Нейната кончина е отбелязана не само в дворцовите бюлетини, но и в Народното събрание в София. Всички депутати стават на крака и изслушват възпоменателното слово от председателя в нейна памет. Българската царица избира Асизи за свой последен дом още приживе. През целия си живот тя храни голяма привързаност към града на Свети Франциск. А причината за това е и един даден обет: на 17 години тя идва заедно със сестра си Мафалда на поклонение. Когато и двете се разболяват от тиф, в молитвите си малката Джованна обещава, че ако оздравее, ще се ожени именно в Асизи. По-късно тя пожелава и да бъде погребана там, защото не може да бъде положена до своя любим съпруг.

Целият живот на Царица Иоанна доказва, че най-важното нещо за нея е дългът – дълг към Бога, Родината, семейството. За това тя пише и в спомените си, събрани от италианския журналист Джовани Артиери.

В Царското семейство името на Царица Иоанна носи най-малката внучка на Княгиня Мария Луиза, родена през декември 2006 г.

При своето отпътуване от България през септември 1993 г. Царица Иоанна Българска се обърна към българския народ със следните думи:

 "Драги сънародници, Тръгвам от България с чувство на гордост и преизпълнено с обич сърце. Завинаги ще запомня възторжените ви възгласи, усмивки и цветя. Благодарна съм за вашата искрена съпричастност и сърдечност, която помня още от най-щастливите си години, преминали в България. Отправям тези слова на благодарност към хората, с които успях да се срещна, и главно към вас, за които, уви, времето не достигна. Най-сърдечно ви благодаря за искрените благопожелания, за многобройните подаръци, снимки и спомени, които заедно с дъщеря ми получихме от вас... Благодаря специално на медиите, че уважиха желанието ми да не правя публични изявления и, надявам се, и сега ще предадат най-сърдечните ми поздрави към всички сънародници, за които винаги мисля с много обич и много ценя техните добри чувства. Благодаря и от името на дъщеря ми, която също много ви обича. Дано Господ ни дава още здраве и сили и пак ще се видим и ще бъдем заедно.

Бог да пази България!

ИОАННА"

Мълвина Господинова, историк