НДСВ

Владимир Каролев, който коментира публикацията на “24 часа” за Димчо Михалевски, има идея заедно с бившия депутат от НДСВ Минчо Спасов за закон, който да освети повече парите и имотите на политиците. Двамата още не знаят кой ще се ангажира да внесе този проект.

Cлучаят "Димчо Михалевски", публикуван в "24 часа", показва няколко важни неща.

Първо, че заплатите и допълнителните доходи в държавния сектор въобще не са ниски. Особено когато става въпрос за зам.-министри или шефове на отдели по министерства.

От вашата публикация става ясно, че когато Димчо Михалевски е бил зам.-министър, е вземал между 54 000 и 72 000 лв. годишно, което е средна европейска заплата.

Годишен доход от 30 000-35 000 евро е доста добър за европейските страни.

Не казвам, че това е лошо. Държавните служители, особено на такова равнище, трябва да вземат високи заплати. По-скоро проблемът е в непрозрачността.

 Ако погледнете, ще видите, че основните му доходи не са като на зам.-министър, а като на член на бордове.

Затова съм на мнение, че трябва да се подобри сега съществуващият публичен регистър.

Всички държавни служители на високо равнище - министри, зам.-министри, шефове на агенции, да декларират не само парите, които са получили, а откъде са ги получили и каква длъжност са заемали там - т. е. кои пари са от заплати, кои са от бордове, от какви бордове и т.н.

 Така ще стане ясно кой е ял, кой е пил, кой е изкарал доходи от частен сектор и кой е изкарал големи доходи от държавен сектор - част от тях нерегламентирани.

Затова би било полезно да се направи един закон, с който всеки, който е бил на публична длъжност, да декларира две неща. Едното е дали той или неговото семейство са имали или имат участие във фирми в България и чужбина и сметки в България и в чужбина. Тази декларация може да е част от годишната декларация, която се подава за данъците.

Второто нещо, което този закон трябва да позволи, е тази декларация на съответната публична фигура да бъде и за миналото. Не само за сегашните публични фигури. Те трябва да декларират съгласие данъчната администрация на страната да прави проверки по тази декларация.

Например, ако аз декларирам, че не съм имал фирми или съм имал офшорни фирми, данъчните да могат да пратят едно писмо на всички офшорни зони, да приложат към това писмо моето съгласие да бъда проверяван. Така, ако има съмнение за мои неправомерни доходи, ще се види казал ли съм истината, или лъжа.

Сега, ако някой запита дали аз или друг българин е имал пари или фирми в Кипър или Вирджинските острови , отговорът ще бъде, че без съгласие на лицето не може да се даде такава информация, освен ако не е осъдено.

Ако това бъде направено, ще стане ясно кой е злоупотребявал с политическа власт и кой не, когато е бил на публична длъжност.

ВАЖНО Е!

Знае се, че големи корупционни пари идват и отвън.

Те се плащат в чужбина, превеждат се в офшорни сметки, а след това се връщат като пари уж от консултантски услуги, без да се конкретизира какви.