НДСВ

Цар Фердинанд и Царица Иоанна. Съдби и факти

26 февруари носи двойна символика в историята на българското царско семейство заради едно необичайно съвпадение. Това е датата на раждане на цар Фердинанд, а 139 години по-късно - на кончината на царица Иоанна.

На този ден през 1861 г. в двореца Кобург във Виена се ражда Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, принц Сакск-Кобург-Готски и херцог Саксонски. Син е на австрийския принц Август и френската принцеса Клементина, дъщеря на последния френски крал Луи Филип. Получава най-доброто за онова време образование в академия „Терезианум”. През 1887 г. е избран да застане начело на страната ни като български княз, а след обявяването на Независимостта – като Цар на България. Абдикира през 1918 г. в полза на сина си Княз Борис Търновски и заживява в град Кобург, Германия.

Там, в църквата „Св. Августин”, се намира саркофагът с тленните останки на Цар Фердинанд, покрит с българския трибагреник. Тази седмица в Кобург се провеждат официални чествания по повод 150-годишнината от неговото рождение, организирани от институциите в Германия. Малко е известно, че неговата воля приживе е била някой ден да бъде погребан в „любимата ми България”, както той винаги е наричал страната си. По покана на домакините, в Германия като почетни гости са Техни Величества Цар Симеон ІІ и съпругата му Доня Маргарита.

Свикнали сме сякаш да говорим за Цар Фердинанд като за противоречива историческа личност. Оценките за неговото управление са различни, но истината е, че много от тях са повлияни от пропагандните клишета, с които бяха пълни учебниците по история преди 10 ноември 1989 г. От 5 години целият му личен архив се намира в София и е достъпен за историците, които вече няма от какво да се притесняват, за да направят обективен прочит на миналото. Неоспорим факт е обаче, че с идването на Цар Фердинанд България се утвърждава като независима държава и започва нейното европеизиране – политика, която активно развива Цар Борис ІІІ.

Съдбата отрежда на същата дата – 26 февруари, преди 11 години, да си отиде от този свят Царица Иоанна. Тленните й останки са положени в град Асизи, Италия.

Дъщеря на италианската кралска двойка, тя се ражда в двореца Квиринале в Рим на 13 ноември 1907 г. Савойската принцеса Джованна Елизабета Антония Романа Мария идва в България като Царица Иоанна, доведена от любовта й към Цар Борис ІІІ. Запознават се, когато тя е на 20, а той на 33 години. След сложни дипломатически совалки във Ватикана, заради това, че е католичка, а царят – православен, на 25 октомври 1930 г. сватбата става факт. От този ден България има своята обична Царица – изключително начетена, скромна, състрадателна и всеотдайна. Мащабите на нейната благотворителна дейност, при това извършвана с личните й средства, са впечатляващи. Вижда се от хилядите бележки, описи, благодарствени писма, телеграми, запазени до днес в Държавния архив.

След смъртта на Цар Борис ІІІ и по-късно след един спорен референдум, проведен в присъствието на съветски войски, Царица Иоанна е принудена да напусне България с двете си деца – Цар Симеон ІІ и Княгиня Мария Луиза. Цялото им частно имущество е национализирано по специално направен списък, за да се отделят частните царски имоти и вещи от тези, които са ползвани от монархическата институция. Въпреки всичко, през десетилетията в изгнание, прекарани в португалския град Ещорил, Царица Иоанна запазва непокътната обичта си към България. И хората й отвръщат със същото през 1993 г., когато се завръща. Княгиня Мария Луиза си спомня за този ден: „Не бяха я забравили, продължаваха да я обичат, беше триумф. Новата идеология, наложена на новите поколения, не бе успяла да заличи предишната култура, здравите национални стремления, старите чувства, събуждани от писателите и поетите на свободна България. За народа тя продължаваше да бъде Майката на онази България.” (Цитатът е от книгата „Йоанна Савойска” на италианската журналистка Кристина Сикарди.)

Текст на Цветелина Узунова, публикуван в българското издание на сп. Hello